Уникалният средновековен български книжовен паметник, който се съхранява в Руския държавен исторически музей, ще може да бъде видян от търновци в продължение на месец и половина. Това е първото излизане извън пределите на Русия на ценния ръкопис. Точната дата на появяването му още се уточнява, но най-вероятно е това да стане около честването на Деня на Независимостта. След експозицията в Регионалния исторически музей във Велико Търново той ще бъде показан и в София, също за месец и половина.
Томичовият псалтир, наречен по името на откривателя си Сима Новакович Томич през 1901 г., по художествена стойност и изящност на миниатюрите може да бъде сравнен само с Лондонското Четвероевангелие на цар Иван Александър и Ватиканския препис на Манасиевата хроника.
Създаден е през 1359 – 1360 г. в Килифаревската света обител, там където възниква Търновската книжовна школа, водена от Теодосий Търновски. За съжаление това свято място днес е в руини и подивяла растителност. Съдържа 301 листа хартия със 109 великолепни миниатюри. В него е включен целият Акатист на Пресвета Богородица илюстрован с около 25 – 30 миниатюри. Началната миниатюра е със сцената на смъртния час на Христос. На нея е изобразен йерусалимски храм, в унисон с антиюдейските елементи в псалтира. По това време е била втората вълна на бубонната чума и хиляди евреи се преселват в Европа, включително и у нас, което буди недоволство. „Началната страница отразява реална житейска ситуация”, коментира специалистът по Стара българска литература и изследвач на ръкописа проф. Димитър Кенанов. Той и депутатът от БСП Валентин Ламбев говориха за ръкописа и инициативата да бъде показан в Търново.
Интересна е неговата история и митарствата му из Европа
След падането на България под турско робство много български книги попадат в Молдова. По думите на проф. Кенанов молдовските князе са имали много добри отношения с манастирите в Атон. Там се озовал и Томичовият псалтир, в манастира „Св. Павел”, заедно с Лондонското четвероевангелие и сборник на цар Иван Александър от 1348 г. Малко преди да изгори библиотеката на манастира ценните книги са изнесени и спасени за света. Как е достигнал Томичовия псалтир до Македония науката не знае и до сега. През 1901 г. професорът в Белградския университет Сима Новакович Томич (1867-1903) бил командирован от Сръбската академия на науките в Македония, област на тогавашната Османска империя. Наред с останалата си събирателска дейност, той открива няколко древни ръкописа, най-значимият от които е Томичовият псалтир. От 1902 г. той е предаден на съхранение в Държавния исторически музей в Москва. Ръкописната книга е „Псалтирь следованная“, като съдържа не само псалмите на Давид, но и богослужебни текстове. Още през 1904 г., в първата статия, посветена на псалтира, руският учен Вячеслав Шчепкин отбелязва: „Славянската наука чакаше подобен паметник. Чакаше го дълго и търпеливо. Появата на Томичов псалтир запълни празнината в изследването на славянския орнамент”.
Езикът, на който е написан ръкописа, е кирило-методиевия език от IX – X век. Възникнал е в монашеска среда. Липсват каквито и да е било белези, че е поръчан от царя. В този смисъл, непосредствено отношение към мястото на създаване на илюстрованият ръкопис е иконографския сюжет в някои от миниатюрите, и най-вече тази върху лист 226 „Моление пред иконата на Христос Вседържител”. Там, от двете страни на иконата са изобразени монаси и певци, като крайната фигура вляво, на голобрад юноша, облечен в костюм, характерен за облеклото на болярите от този период, се свързва непосредствено с поръчителя на паметника. Това, всъщност, е сцената, чрез която се представя средата, в която е възникнал ръкописа, както и неговия ктитор.
През 1990 г. благодарение на Аксиния Джурова Томичовият псартир е издаден фототипно в два тома. Тя е неговият най-задълбочен изследвач.
Идеята за показването в България на ръкописа
е на депутата от БСП Валентин Ламбев
Тя възникнала през миналата 2018 г., когато той бил в Москва като част от парламентарна делегация. Свързва се с директора на Руския държавен исторически музей, споделя му за идеята и той откликва с писмо, в което официално дава разрешение ръкописът да напусне книгохранилището, в което се съхраняват още много безценни книжни съкровища. Гостуването на Томичовия псалтир във Велико Търново и София вече е съгласувано с министерствата на културата на двете държави. Предстоят уреждане на техническите подробности като начин на транспортиране, застраховки, условия на излагане на ръкописа и др. Ще бъден издаден и каталог, който ще запознае широката общественост със средновековния книжовен паметник. За осъществяване на инициативата ценно съдействие оказало и националното сдружение „Русофили”.
Ана Райковска
