Близо 600 км от 1 до 31 юли изминаха участниците в първия за България поклоннически маршрут, посветен на 550 години от пренасянето мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рила. Той вече е в историята. Поклонниците тръгнаха тържествено от Велико Търново, с благословията на Великотърновския митрополит Григорий и Светия Синод, минаха през Никопол, Плевен, Луковит, Враца, Дупница, София, докато стигнат до Рилската обител. Общо 63 селища, където навсякъде са посрещнати радушно и тържествено, с хляб и сол. Само в 6 от тях не е имало прояви, свързани с похода. 90 души са се включили за 2 и повече прехода, 19 човека са минали повече от един етап, над 800 човека са участвали в литийните шествия, а около 2000 души отделно от цитираните цифри са станали съпричастни с различните прояви. Накрая, в Рилския манастир пристигат 15 човека, а от тях трима са минали по маршрута изключително и само пеша. Най-малкият участник е Йоан от Габрово, на 42 дена. Над 190 човека по един или друг начин се включват в организацията на похода. Това е сухата статистика. Зад нея стоят дни и часове на изпитания на волята и физиката, борба с жегата и умората, болести и неразположения, за да се доведе поклонническия поход до успешен край. Подробности около предизвикателствата, организацията и впечатленията от българския Свят път разказаха днес Евгени Коев, който заедно с Паскал Пиперков са основните организатори, проф. Пламен Павлов – председател на Инициативния комитет, директорката на Гимназията по туризъм (една от институциите, която е в основата на поклонническия поход) Татяна Данчева и собственичката на турагенцията „Евротурс” Снежана Стефанова, допринесла за мащабната рекламна кампания на начинанието.
Идеята за „Светия път” се ражда преди 8 години, а от 4 години Евгени Коев и Паскал Пиперков разработват и проучват маршрута. През 2017 и 2018 г. бяха проведени няколко поклоннически пътувания. Всъщност, пътят, който изминаха поклонниците тази година, максимално повтаря исторически маршрута, който са минали монасите през 1469 г., пренасяйки мощите на светеца. „Пътят криволичел, защото монасите са събирали дарения. Не минават през митрополитски центрове, защото тогава вече там са били гръцките свещеници, а през селища, където са можели да получат от българите подкрепа. Местата, където са пренощували мощите, се е приемало, че вече са осветени и там по-късно се е правил храм, посветен на светеца”, уточни проф. Павлов. И допълни, че благодарение на поклонническия поход е преоткрит книжовника от Търновската книжовна школа Владислав Граматик, иначе добре проучен от покойния професор и специалист по Стара българска литература проф. Георги Данчев.
„Не сме очаквали такава сърдечност и съпричастност от местните хора. Подаряваха ни вода, храна, сладки. В с. Ресен три часа ни чакаха, с носиите под жаркото слънце, за да ни посрещнат. И в много други селища ни посрещаха с хляб и сол. А поклонническия поход може да се счита и като единствената туристическа проява, при която изминахме от единия край на София до другия пеша”, разказва Евгени Коев.
Много интересни събития, и от културно-туристически и научно-познавателен характер са се случили по време на похода. За пръв път, след 56-годишно прекъсване, била отслужена литургия от старозагорския митрополит Киприян в Потопената църква (с патрон св. Йоан Рилски ), в язовир Жребчево. Минали са през редица средновековни манастири и църкви, като тази до с. Камено поле, днес в трагично състояние, храма в с. Долна Кремена…За пръв път от векове се спрели на мястото, където е имало средновековен манастир „Св. Йоан Рилски” – на пъпа на София, по-точно на ул. „Пиротска”. Следи от храма няма, но документи доказват, че той е съществувал на това място.
Българския Свят път е една инициатива напълно доброволна, станала възможна благодарение на много ентусиазъм и организация, продължила почти година. „Като се замисля, походът е дело в най-голяма степен на учители и свещеници, което подчертава народностния му характер. Той не е под шапката на когото и да е било, и се получи”, обобщи Евгени Коев.
Всички, достигнали до Рилския манастир, получили грамота от Инициативния комитет. А че начинанието било угодно богу, сочи и още едно любопитно стечение на обстоятелствата. Заради затварянето на пътя покрай църквата „Св. 40 мъченици”, специално за поклонниците отворили Малката порта на Царевец, там от където е бил средновековния път на мощите на светеца към Рилския манастир.
Ана Райковска
