За красотата на България – такава, каквато я е видяла и почувствала, разказва в блога си програмистът Елена Иванова. „Друми в думи“, както е нарекла своето местенце в интернет, представя автентичната красота на страната ни – онази красота, далеч от бетона, трафика и стреса. Красотата, към която, ако се върнем, бихме се почувствали по- на мястото си в България.
Ели, както я наричат близки и приятели, е отраснала в Горна Оряховица – завършила е Първо основно, после Математическата гимназия във Велико Търново и Софийския университет. Днес Елена е програмист, в Горна Оряховица живеят родителите й, гордо да нарича себе си горнооряховчанка и с все такава наслада се прибира тук.
Страстта й към пътешествията се заражда още като е ученичка. Отделно от пътуванията с класа, Ели обикаля и с родителите си. Често ходели за риба, а нещо като семеен ритуал било на път за морето да се отбиват на различни места по пътя до там. Тази традиция Елена продължава вече като родител на две деца.
Опитът, който има като пътешественик, я кара да открива все нови и нови примамливи за посещение обекти. Много често обаче, търсейки информация в интернет, попада на подвеждаща такава. Решава, че може хем да събира на едно място преживяванията си, хем да бъде полезна. Така се ражда блогът „Друми в думи“.
Създадох този блог с едно основно намерение – да давам полезна и качествена информация за местата в България, които посещавам. Описвам ги така, както съм ги видяла през моите очи. Освен това се опитвам да предложа интересни идеи за разходки и екскурзии. И последно, но не по значение, ми се иска да популяризирам с каквото мога многото красиви места в България, споделя Елена.
„Друми в думи“ започва бързо да намира последователи. Потребителите на глобалната мрежа припознават в този блог място, от което да почерпят коректна информация. Не след дълго започват да се трупат отзивите, коментарите, споделянията. Впрочем най-четената й и шервана статия засега е „Велико Търново: мястото, където Господ целунал земята“.
Шипка е мястото, което истински я впечатлява – всеки път онемява пред красотата и символиката на това място. Напоследък обаче голяма страст за Елена Иванова са екопътеките. Нещо повече – Ели издаде сборника „52 екопътеки за всеки“. В книгата съм описала 52 екопътеки в България, включващи по маршрутите си множество забележителности и очарователни природни пейзажи. Много от тях вече съм представяла под една или друга форма в блога, но в книгата има и изненади. Повечето от описаните пътеки са достъпни за всеки, некомерсиални, без билет и входни такси, разказва Елена.
Защо екопътеки? В блога съм подготвила и публикувала над 300 статии и голяма част от тях включват, освен информация за интересни места, и пешеходни маршрути до тях. Аз съм точно такъв тип турист – интересно ми е да видя любопитно място, още повече ми харесва да съчетая това с разходка на чист въздух. Опитах се да категоризирам маршрутите по трудност и състояние, а са 52, за да има за всеки уикенд в годината, допълва още тя.
В „52 екпътеки за всеки“ Елена Иванова е включила и такива във Великотърновско – Хотнишката, Еменския каньон, пътеката до Зараповския водопад между Емен и Вишовград, до Христовския водопад, до Чумерна...
В книгата си Елена Иванова предлага опция за всеки – и за обиграния турист, и за този, който спорадично излиза от дома си. Дава пример как и най-трудната за преминаване пътека си заслужава – преходът до водопада Врачанска Скакля. Там на места буквално се налагаше да пълзя, но всяка една гледка компенсира всичките ми усилия, все така с трепет си спомня за преживяването Елена.
Някои от описаните екопътеки са по-дълги – за цял ден, а други – съвсем кратички, за да може да се разходите и когато нямате много време. Също така, постарах се да включа по-малко популярни маршрути, за да е по-интересно на читателите. Такива са пътеката до тракийската крепост и слънчево светилище Палеокастро до Тополовград, екопътека Извори и пещери в Странджа, разказва Елена.
Наблюденията й показват, че туризмът у нас като че ли по-скоро се развива в правилната посока. Дава пример с Плиска и Преслав, които е посещавала като ученичка. Тогава всичко бе обрасло, днес е облагородено. Тъжното е, че има много екопътеки, които са изградени, но не се поддържат. Вариант е на такива места да се слагат символични такси, като приходите да отиват за поддръжка, смята Ели. Така е, да речем, с праисторическото светилище Градище в едноименната местност до родопското село Долно Дряново. Там входът е 1 лв., споделя Ели.
Книгата й е вече в книжарниците. Издадена е от „Сиела“, а наскоро бе представянето й във Велико Търново. За него се събраха почитатели на „Друми в думи“, на Ели и на пътешествията. Те й пожелаха да не спира да пътува и все така да носи в сърцето си красотата на България.
Биляна МИЛЧЕВА
