Два големи стенописа със сцените „Сретение Господне” и „Успение Богородично” от църква № 23 на Трапезица вече се очертаха след упоритата работа на реставраторите. Те са част от ценните находки на откритата от проф. Константин Тотев църква до западната крепостна стена на хълма – една от приятните изненади на миналото археологическо лято. Все още има големи празноти, тепърва, като в пъзел, ще се нареждат липсващите парчета, но и на този етап личат фигури и сцените могат да бъдат назовани. Работата е бавна, изискват се не само големи познания, но и търпение. Сглобяването на стенописите се води от доц. д-р Дияна Тотева от отдел „Християнско изкуство” в Регионалния исторически музей - Велико Търново, която беше на терен от началото на археологическите разкопки.
В надпревара с времето бяха извадени и грижливо прибрани всички фрагменти от украсата на църквата – общо 16 000. Църква № 23 е най-богато стенописваната на Трапезица, убедени са учените.
Засега сглобената сцена „Успение Богородично” е с широчина 2,60 – 2,70 метра и височина 1,20 метра. Тя се работи успоредно с другата - „Сретение Господне”. „Докато човек се ориентира на каква точно сцена попада, минава също много време. Трябва да си призная, че при „Успение Богородично”, пък и при другата, на два-три пъти трябваше да си сменям концепцията, защото си въобразявах, че попадам на едно изображение, после се оказва, че е съвсем друго”, споделя Дияна Тотева. Според нея сцената заемала площта на цялата западна стена на наоса на църквата като втори регистър. По канон там по начало й е мястото.
Археологическият екип подходил много добре при вдигането на стенописите. Парчетата били описани и картотекирани към съответното място от архитектурните останки на църквата и това помага при сглобяването на сцените. Трудността идвала от там, че в един и същ квадрат попадат части от стенописи както от първия регистър, в който са представени прави светци, така и от втория регистър, където са разположени различни сцени.
„Успение Богородично” е изографисвана във всички християнски храмове. Тя е с постоянно място – западната стена на наоса. Представлява поклонение на апостолите пред мъртвата Богородица. При конкретната композиция на преден план е ложето ниско долу с мъртвата Богородица, зад нея е фигура в мандорла (елипсовидна форма, в която фигурата се разполага като в балон ) – изображение на Христос, който държи мъничка фигура, символизираща душата на Божията майка. Около одъра на мъртвата Богородица са разположени апостолите – по 6 от двете страни. Засега в този стенопис си личат 5 от тях, но несглобените парчета са намерени и ще бъдат положени на местата им. Появяват се и две изображения на архиереи, които също участват в това поклонение. „Изключително драматична композиция, в случая показваща и завидни умения на самия художник. Живописта в църква № 23 е от първите десетилетия на 14-ти век. И в двете сцени, където е запазен живописният слой, школата си личи. Това е образец на т. н. Палеологова живопис, при която фигурите са доста издължени и раздвижени, динамични. Възходът на този стил на Палеолозите е след 1261 г., когато Константинопол е освободен от господството на латините и се характеризира с връщане на интереса към античните ценности”, разказва доц. Тотева.
„Сретение Господне” е с размери 1,10 мета на 1 метър. Тя е от втори регистър и е била в югозападната част на наоса на църквата. Сцената по начало представлява момента, когато Христос е въведен в храма от св. Симеон, наречен Богоприимец, защото той го поема от Богородица. На конкретния стенопис неговата фигура е налице – най-крайната вдясно. Вижда се и част от фигурата на Христос, облечен в туника, личи и босото му краче. Богородица също се е разкрила под вещата работа на реставраторите – очертани са нейният нимб, ръката й, насочена към Христос. Богородица е втората централна фигура в тази композиция.
Има възможност да се съберат от остатъците и още поне 5-6 сцени, които все още са несглобени, убедена е Дияна Тотева. Друг интересен момент е, че в абсидата на църквата излезли изключително много свитъци, които държат самите архиереи. Част от тях са с текстове, все още неразчетени, защото всичко е фрагментарно, но все пак се събират цели редове. Буквите са в доста добро състояние и четивни. Тъй като тези текстове са подчинени на канона и имат стандарт, лесно могат да се открият прототиповете и да се узнае какво е написано. Това според специалистката означава, че голямата сцена „Поклонение на жертвата” в абсидната част би могла също да се сглоби.
„Наред с всичко останало, работата по сглобяването е голяма главоблъсканица, за да може да се идентифицират точно изображенията и сцените. Но от това, което сме събрали досега, личи една много добра живопис и рисунка”, е оценката на специалистката.
Интересна е техниката на средновековните зографи на търновските църкви. Те полагали първо една цветна охрова подложка, върху която се очертавали графиите на бъдещата рисунка. Тези контури се правели върху все още мократа мазилка и така стават изключително здрави. От там насетне живописта се изгражда върху сухата стена, но това доработване на сухо е доста по-нетрайно, уточнява Дияна Тотева. „По тази причина на места рисунките личат много добре, но на други липсва живописният слой и е трудно човек да се ориентира при тези дребнички фрагменти, извадени от земята, за какво става дума. Хубавото при църква № 23 е, че мазилковият грунд на живописта е с много малко пясъчни примеси. Това означава, че при свличането на самите стенописи те се чупят на категорични ломове, които не се разрушават след това. Когато започне да се сглобява, прилепват точно”.
С това обаче работата по реставрацията не спира. На следващия етап е изравняването на парченцата откъм гърба, защото стенописните фрагменти са с различна дебелина най-вече заради степента на захваната мазилка. И трябва да бъдат изравнени, за да се получи равна повърхност и да легнат на равна основа. Най-вероятно е да бъдат после залепени на някакъв лек материал и така да бъдат експонирани. Реставрацията продължава с изчистване, фугиране, запълване на празнотите, за да се стегне самата рисунка… Ред дейности, които обикновено са скучни за масовата публика, но без които просто не може.
Все още не се знае къде ще е мястото на всичките стенописи от църква № 23, когато бъдат реставрирани. Единият вариант е да се върнат на мястото им, след като зидовете бъдат издигнати наново. Според Дияна Тотева това е по-неприемливият вариант. Тя смята, че те ще стоят по-добре в музейна среда, най-вероятно на Трапезица.
Разкопките на църква № 23 ще продължат и през тази година, а тя крие още много тайни. Екипът на проф. Константин Тотев се е натъкнал и на гробове, чието проучване предстои.
Ана РАЙКОВСКА
