Най-голямата колекция от килими в България вече може да се види във Велико Търново. Тя е на холандеца с българско сърце Якоб ван Бейлен, избрал България за своя втора родина. Снощи в Изложбени зали бе открита изложбата „Багри, орнаменти, дизайн. 200 години българско килимарсство”, която представя около 120 образци на основните школи в българското килимарство – чипровската и котленската.
Най-старият е от модела „Бакамски/Гарибалда” и е от 1860 – 1880 г. Килимите в изложбата са само половината от огромната колекция, която Якоб ван Бейлен притежава. Някои от тях поокъсани и раздърпани, но не ги дал за реставрация, защото са автентични. „Те са история и наше наследство”, казва холандецът, който даде нагледно в петъчната вечер урок по българщина. Всъщност, от резултата след подреждането най-впечатлен бе той самият, защото заради голямото пространство можеше да види красотата на килимите в пълния й блясък. Самото подреждане на изложбата било като малък екшън. Цял камион с тежки килими, изискващи доста физически усилия, трябвало да се аранжират по най-добрия начин, което отнело 3-4 дена.
Официалното откриване на изложбата бе като малък, но много български празник. За нея, освен търновци, бяха дошли хора от Котел, Чипровци, София и чужбина. Тук бе и куратора на изложбата д-р Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци.
А честта да говори пръв бе на звездния рожденик вчера – добре познатият на всички търновци художник Сашо Филев. И това не е случайно. Свързва ги крепко 40-годишно приятелство още от студентските им години. Когато дойде ред на виновника за изложбата, той привика на своеобразната сцена с благодарност всички, допринесли изложбата да е факт. Групичката се оказа доста голяма и едва се побираше на общата снимка. И тъй като Якоб обича и тачи българските традиции, пее нашите песни и играе народни танци, за откриването беше поканил солистки от ансамбъл „Сидер войвода” – Горна Оряховица.
Историята на холандеца Якоб ван Бейлен
и връзката му с България е твърде любопитна
За пръв път посетил страната ни преди 52 години като студент в Осло. Искал да обиколи и страните от Изтока, минавайки и през България. Харесало му тук, хората го приели добре, обикалял от село на село. Било 1967 г. След това всяка година идвал на почивка. После решил да се засели у нас. Купил голяма стара дървена къща в Котел, строена през 1848 г. (рождената година на Ботев, вмъква в разказа си Якоб ван Бейлен). Добре поддържана, защото била собственост на партийния секретар. Започнал да се занимава с природен и културен туризъм, за да се издържа. Но къщата му била на метри от Музея за автентични килими и на още стотина от ТПК-то за килими, в което сега работят три жени, дано да не са последните. „На тази запазена къща й приличаше да има котленски килими. Започнах да купувам от местните жители. След като всички от Котел се научиха, започнаха да ми предлагат сами килими, и то много. Салона, коридорите, всичко беше постлано с тях, на няколко ката. Не смятах да ставам колекционер, а само да си украся къщата”, разказва за началото холандеца, който доста добре говори български. Редовно разговарял с тъкачките, за да научи всичко, което те знаят.
Преди 5 години решил да се премести в по-голям град, в който има живот и културен туризъм. Във Велико Търново си купил къща, точно срещу къщата на Славейкови. Продължил с колекция, допълнена с чипровски килими. През цялото време се интересувал от шарките на килимите и тяхната символика, чел сериозните монографии и публикации на БАН, проследявал историята на българското килимарство. Отишъл и по-далеч. Решил да тръгне по килимарския път – през Турция, Армения, Грузия и Азърбайджан. В Турция, в Коня, почти онемял от изненада, виждайки, че е пълно с автентични български килими, които в страната ни вече не могат да се намерят. И в музея ги няма. Похарчил малко повече от бюджета, който си бил отпуснал, но ги изкупил.
А ето и мнението на специалиста – д-р Анита Комитска: „Изложбата е повече от превъзходна, защото за пръв път българската публика може да види събрани на едно място килими от западната школа на нашето килимарство – Чипровската и прекрасни килими от Котел. Да можем да сравним с тези от Средна Азия и Кавказ, тук са показани и молитвени османски килимчета. Една зала е посветена на любимите на нашия приятел Якоб „Пилета” – от най-старите, до последните, тъкани в средата на миналия век. Иска ми се тази изложба да бъде усетена като изложба с много обич на един човек, който аз не бих нарекла чужденец. Това, което той прави, съхранявайки българското културно наследство, за жалост не го правим ние самите. На последния Фестивал на чипровския килим, изненадата ни беше голяма, когато той дойде да върне един килим „Гарибалда”, закупен от Коня, да дойде на мястото, където е роден. За мен тази изложба е един урок по родолюбие. Якоб ни учи как да съхраним собственото си културно наследство и как да го предадем на идващите след нас”.
Килимите са подредени тематично и изпълват целите Изложбени зали – най-мащабната изложба, показвана във Велико Търново. Едно богатство на орнаменти, символика и багри. Заслужава да се види.
Ана Райковска
--135.JPG)
