Общество

Оловни гюллета за оръдието колебрини използвал Дракула при превземането на крепостта Калето в Свищов

  15:00, 30 May 19
Оловни гюллета за оръдието колебрини използвал Дракула при превземането на крепостта Калето в Свищов

Две оловни гюллета за колебрини, вид оръдие, което се използва до 16-ти век, са най-новите находки от крепостта Калето в Свищов. Те са категорично доказателство за превземането и отбраната на крепостта от граф Влад Дракула и пребиваването му в нея, за което има и писмени сведения, смята проф. Николай Овчаров, който от десетина дни разкопава вътрешния замък на Калето. Днес на открито, в двора на крепостта той разказа за направените до този момент разкрития и намерените предмети. Гюллетата не са с голям диаметър, но тежат по няколко килограма и са отлично запазени. Особено интересни са и още две гюллета, едното от които каменно, които вече са далеч по-тежки, както се убедихме при опит да ги повдигнем.

 

 Идеята на проф. Овчаров за разкопките на крепостта Калето е от миналата година. Видял разрушенията по нея, последните от които най-вероятно през 1810 г., когато руските войни се изтеглят при една от поредните руско-турски войни. Оказало се, при по-подробен оглед, че тя все пак е доста добре запазена. Първите, и то кратки, разкопки са правени през 1961 г. от Вълов Вълов. Сега, с финансовата помощ от 30 000 лв. на Община Свищов те са далеч по-мащабни с цел експонирането на крепостта, за да стане тя туристически обект.

 Данните за свищовската крепост Калето са доста подробни и тя е една от най-добре документираните, разказва проф. Николай Овчаров. Историята й е твърде интересна. Първото сведение за нея е още от 1385 г. от пътешественика Петър Шпарнау, но по-значимо е това на османския хронист Мехмед Нешри, който описва завоюването на България. След превземането на Търново османските войски се насочват към Дунав и започват да превземат крепостите. Тогава пада и Свищов след героична отбрана. От това време датират и сведенията за замъка, на който се правят разкопките. Той е изобразен и на миниатюри от началото на 19-ти век. Богата е историята на Калето в периода 15 – 18 век като османска крепост. Знае се, че на това място е останал малък гарнизон начело с Диздарх, а от тук е минавал един от много важните пътища, т. н. Свищовски път, към Калвафия. Не случайно, подчертава археологът, около Свищов се разиграват доста драматични битки през 15 – 16 век,, когато е основния сблъсък между Османската империя и Влашкото воеводство, укрепващо през този период. „Със сигурност знаем, че през зимата на 1461 г. граф Влад Цепеш, по-известен като Дракула, обсажда крепостта и я превзема след тежка битка, която, както пише самият той в едно свое писмо до унгарския крал, са убити 410 турци, част от тях чрез любимия му начин – набиване на кол. Писмото е от февруари 1462 г. и това показва, че вероятно през тази зима на 1461 – 1462 г. е изкарал тука, в замъка на свищовската крепост. И друг влашки воевода, вече в края на 16-ти век – Михаил Храбри, прави на два пъти опити да превземе крепостта. Градът е превзет, но замъкът удържа, защото е много здрав. Освен че се вижда, то се и разбира от първото голямо и пълно негово описание на османския пътешественик Илия челеби през 17-ти век. От този пътепис става ясно, че замъкът е имал 7 кули, цистерна за вода, къща за коменданта, джамия, която подсказва, че може би преди това е имало и църква”.

 Трите гравюри от 19-ти век, които се пазят във Виена, изобразяват замъкът почти напълно запазен. За съжаление, през 1810 г., преди русите да се изтеглят на север от Дунав, взривяват крепостите покрай реката, сред тях е и Свищовската.

 Взривовете не са нанесли чак такива големи поражения, част от стените стоят. По-скоро Калето е била опожарена и при разкопките тези пластове са вече разкрити.

Първо се разкрил калдъръма от последния период на крепостта – 19-ти век, разказва за етапите на работа проф. Овчаров. Непосредствено под него започват пожарищата. В друг пласт, от 15 – 16 век излезли гюллета за колебрини – едни от първите оръдия, използвано не по-късно от 16-ти век. Вероятно тези гюллета свидетелстват за сблъсъците между османците и Дракура, за които разказва историческия извор, смята проф. Овчаров.

 Още по-надолу е средновековния български пласт. От вчера буквално започват да излизат най-различни находки – тока за дреха, български монети, монети на Андроник II със сина му Михаил – византийски император. Още не са почистени, защото са от последните часове. Има открита и керамика, свидетелстваща за интензивния живот в крепостта в продължение на столетия.

Друга интересна находка е тухла с оцелял частично латински надпис от IV век, на която се чете КОR, съкратено от кохорта. Хипотезата на археолога е, че става дума за последния период от присъствието на римляните в района, а именно Първи Италийски легион, чийто център е крепостта Нове в Свищов. Намерени са при тези разкопки и две-три римски монети. Към 4 – 5-ти век в следствие на варварските нашествия легионът става незащитим, изоставен е и тогава се изгражда късноантичната крепост Калето.

Разкопките ще бъдат до средата на месец юни. „Няма да можем да разкрием цялата крепост, но е едно добро начало. Това, което излиза, находките, тази прекрасна запазеност на зидовете задължава Община Свищов да продължи. А защо не и да намерим по-голямо финансиране”, надява се археологът.

 Разкриването на средновековния пласт ще покаже още по-добре архитектурата на вътрешния замък, с приблизителни размери 30 на 15 метра и какво е имало в двора на тази крепост. Предположенията на проф. Овчаров са, че ще се  покажат основите на още сгради, църква, но работата тепърва предстои.  

 Друга интересно хипотеза на известния археолог е, че Калето в Свищов е била една от последните крепости на цар Иван Шишман.

Ана Райковска

 


Ключови думи
Калето Свищов разкопки
0 Коментари