При голям интерес премина днес гостуването на писателя Асен Сираков в две великотърновски училища. Сираков и издателят на детската поредица "Приказки с картинки за чудати животинки" – Делян Илиев, собственик на издателство "Атеа", гостуваха на второкласници в ОУ "Бачо Киро" и в СУ "Вела Благоева" по покана на РБ "П. Р. Славейков" в инициативата "Фоайе на книгата с автограф", която е част от програмата на Международното туристическо изложение "Културен туризъм". Гостите в училищата бяха придружени от Магдалина Миланова, главен библиотекар в РБ "Петко Рачев Славейков".
Пред малчуганите писателят представи четирите детски книжки "Приказка за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън", " Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на Плишимура", "Приказка за малката слоница" и последната творба "Приказка за Ежко Измишльоткин и къртицата Софица", като чете откъси от приказките-поемки на децата и отговаря на многобройните им въпроси. Издателят Делян Илиев представи на учениците Асен Сираков, който е автор на много книги и е носител на „Златно перо” за литература и публицистика и Националната награда за детска литература "Константин Константинов" за 2018 година.
"Едно дете може да измисли приказка, но не може да я напише, а един възрастен може да напише приказка, но трудно я измисля", обобщи мъдро пред малките любопитковци Асен Сираков. Той разказа, че пише приказки само за животни и под формата на поеми, тъй като така приказката се запомня по-лесно и е подходяща за драматизации.
"Книжките са наши приятели и ни отвеждат в различни светове. Г-н Сираков с неговите животинчета също ни запознава с различни, непознати светове", се обърна към своите възпитаници в ОУ "Бачо Киро" възпитателката Диана Стефанова. От своя страна авторът призна: "Приказките не са само за деца, това са книги, в които и възрастните могат да открият поуки и послания. Аз самият и до днес обичам да чета приказки и не казвам, че съм бебе!". Пред малките ученици Асен Сираков прочете откъси от "Приказка за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън", като децата научиха малко известния факт, че мечетата се раждат през зимата, а напролет излизат от бърлогата и започват да стават самостоятелни в гората. Той сподели и как едно детенце измислило името Плишимура, което пък станало главен герой на другата му приказка.
След допитване сред малчуганите, всички научиха, че всъщност Плишимурата е червена панда. Писателят разказа и историята на последната си творба, в която две самотни тъжни нощни животни, каквито са Къртицата и Ежко Измишльоткин, се сприятеляват и как заедно преодоляват препятствия и голяма опасност и се изтръгват от ноктите на горския злодей Бухала. "Накрая обаче те се сприятеляват и приказката завършва с добър край".
Писателят поясни, че историята на двете животинки му хрумнала, докато бил сред деца в Сливен.Към своя скъп гост децата зададоха десетки въпроси като как се пише приказка, трябва ли един писател да има богато въображение, трудно ли се става писател, коя е първата написана от него приказка, защо пише само за животни, къде се произвеждат приказките, може ли детска книжка да се илюстрира с детски рисунки, лесно ли се пише в стихотворна форма, има ли смешни приказки, включително и най- голямата пакост, която е сътворил като малък и какво наказание е получавал за нея, кой е любимият му приказен герой.
Затрупан от детското любопитство, авторът призна, че приказките също се пишат сложно и по определени правила, като в тях трябва да има случка, образи, характер, взаимоотношения между отделните герои, да има поука и ситуации, които се случват всеки ден. "Въображението трябва да го сръчкаш и провокираш", през усмивка заяви той.
Трудно се става писател, някои, които пишат, така и не успяват да се утвърдят като писатели със своя читателска аудитория, бе откровен още пред децата Сираков. Много възрастни си мислят, че ако рисуват като деца, това се харесва на децата, разказа още Сираков по повод илюстрациите в детската литература, но това не е така. "Знаете, че приказките на Андерсен и Братя Грим, както и много български приказки като "Лакомото мече", се запомнят с красивите илюстрации, а една приказка без картинки е 0,1!". И допълни, че автори на неговите илюстрации са Тодор Попов, Виктор Паунов и Румен Статков.
Той сподели, че най- трудната му приказка е била за Плишимурата, тъй като от една страна, стихът е лек и римуван, а от друга - отразява сложните взаимоотношения между героите в нея. Сираков призна, че любимият му приказен герой е Мечо Пух и че когато бил малък и направел някоя беля или послъгвал, баща му го наказвал сурово с месеци мълчание.
"Всичките ми приказки са смешни и всичките завършват с хубав край, но в тях винаги има драматично напрежение", призна още Асен Сираков. В края на срещите в двете училища издателят Делян Илиев подари детски книжки за училищните библиотеки, а писателят ги надписа. За спомен малките ученици си направиха обща снимка със своите скъпи гости.
