Велико Търново бе домакин на първото по рода си изнесено заседание на Конституционния съд по повод 140-годишнината на Търновската конституция. Тържествената сесия се проведе снощи в залата на Учредителното събрание, а сред гостите бяха кметът на града Даниел Панов, председателят на 44-о Народно събрание Цвета Караянчева, президентът на България Румен Радев, председателят на Венецианската комисия към Съвета на Европа д-р Джани Букикио, областният управител проф. Любомира Попова, много представители на юридическото съсловие и др.
Председателят на Конституционния съд Борис Велчев призова президентът Румен Радев да упражни правомощията си и да предложи промяна в текста на Конституцията, с която старопрестолният град да бъде записан като втора столица на страната ни. „Велико Търново е историческата и духовна столица на България и в това никой не се съмнява. Време е това, което всички чувстваме, да бъде записано в основния закон на страната ни. Парламентът направи вече значима стъпка в признаването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България, но въпросът със столиците има своето конституционно измерение. Духът на българската държавност, заченат тук, не може да бъде държан в музей. Той трябва да е част от действаща Конституция. Велико Търново е символ и мястото на символите е в съответната глава на българската Конституция, там където са уредени столицата, гербът, химнът и знамето“, заяви Борис Велчев. Той предложи Народното събрание да създаде традицията да открива своите сесии в залата на Учредителното събрание.
В словото си кметът на Велико Търново Даниел Панов припомни, че събитията през февруари – април 1879 година, случили се в залата на Учредителното събрание, са един от отговорите на въпроса защо Велико Търново трябва да бъде историческа и духовна столица на България. „От Търново първите ни законотворци избират европейския път пред свободна България. От изостанала провинция, от територия, България се превръща в съвременна европейска държава с гражданско общество. Търновската конституция – основният закон, издига на водещо място най-важните демократичните принципи, човешките права и свободи, равноправието. Тя е достижение на целия български народ, отразява волята му и е много силен повод за нашата национална гордост. Неслучайно съвременната конституция е неин естествен наследник“, посочи Даниел Панов.
В приветствието си държавният глава Румен Радев подчерта, че се връщаме към създаването на Търновската конституция, защото тя е ценностна харта в своята дълбока същност и полага здрави темели на държавата ни. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева акцентира върху ролята на депутатите в Учредителното събрание и припомни, че в продължение на два кратки месеца, следа разгорещени дебати и политически спорове, те успяват да превъзмогнат противопоставянето, а понякога и личната си горделивост в името на една висша цел – изграждането на българската държава.
Доклади изнесоха д-р Джани Букикио и проф. Атанас Семов – конституционен съдия. Проф. Семов направи паралел с изконните български ценности, народопсихология и принципите на конституционализма. С много цитати, препратки към историята и паралел със съвремието, докладът му предизвика бурни аплодисменти на присъстващите в залата.
Снимка: Ростислав Грънчаров
