Сряда, 28 Сеп 2022
            
Общество

Квартал в центъра на Горна Оряховица замира и се превръща в гето

  07.04.2019 11:14
Квартал в центъра на Горна Оряховица замира и се превръща в гето

Да живееш в центъра на града в България е престижно и скъпо. Обикновено тези щастливци имат по-високи данъци, но пък и повече удобства. За един тих горнооряховски квартал, затворен между „Бузлуджа”, „Гурко”, „Шейново” и дерето, животът в центъра е близък до живота в гето, само дето ограда липсва. Кварталчето, част от най-веселяшката горнооряховска махала – Портокал махала, замира, изоставено от старите си обитатели и превръщащо се в убежище на клошари и събирачи на отпадъци.


За обитателите на този квартал да живееш в центъра е само скъпо, не и удобно. Данъците тук са в пъти по-високи от тези в квартал „Пролет”. Повечето от къщите са над 60-годишни и са с гредоред, така че данъчната им оценка е сравнително ниска и това спасява собствениците от прекомерни данъци. Но дори и имот, оценен на 20-25 хиляди лева, струва на собствениците си около 120-150 лева за данък сгради и такса смет. Сериозните имоти плащат доста повече.


И понеже плащат повече, получават по-малко. Поне така се получава в този случай.
Тук, където я има, защото на места я няма, канализацията е най-старата в града и съответно най-амортизирана и дефектираща. Ремонтите и, респективно, стоенето без вода през лятото са поне веднъж седмично. Донякъде заради това пък улиците са в перманентно лунно състояние. Не че никак не асфалтират. През година-две минават и хвърлят един пласт асфалт, но той още при първия дъжд отива в дерето и отдолу лъсват старите павета. Всъщност може пък да е по-добре асфалтът да падне съвсем и да си останем на павета. Те поне са вечни.


Кофите за боклук са малко, добре че и хората намаляват. По улици като „Гурко” нито снегорин, нито някаква техника за почистване се е виждала от две десетилетия. То няма и как да я видят хората. „Гурко” трябва да влезе в учебниците по градско планиране и устройство с безумното решение да се построи блок по средата на улицата и така да се оформят два апендикса в центъра на града. Плановете навремето били да се изправи улицата, но първо построили блока, а после забравили да проправят нова улица. Сега в долния край на „Гурко” се редят съборетина до съборетина, населени предимно с клошари и нещастници, прехранващи се от ровене из боклуците. Бордеите изглеждат напълно негодни за живот, но сателитните чинии и току притичващо през улицата сополиво хлапе показват, че има живот.


По време на големия строителен бум към квартала имаше инвеститорски интерес. Но тук парцелите са много и малки, собствениците са на различен акъл искат ли да продават или не искат. И докато един от по-упоритите инвеститори убеждаваше човек след човек да изкупи имотите им, дойде кризата и той се отказа. От там насетне интерес никакъв. По план кварталът е предвиден за ниско жилищно строителство до 10 метра. Общината не проявява никаква гъвкавост по отношение на инвеститорите и като отсече, че нищо друго освен къщи не могат да се строят тук, и малкото интерес се изпарява. Но пък може би сега му е времето, след като се прави нов Общ устройствен план да се помисли как Общината може да помогне на квартала. Като не става дума за асфалтиране То всъщност е задължително, но няма да спаси махалата в дългосрочен план. По някакъв начин тук трябва да се привлекат хора, които да му дадат нов шанс. А това си е въпрос на политика и градско планиране.
Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
гето
0 Коментари
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати