Големият български писател Емилиян Станев е написал призива за възстановяване на крепостта Царевец. Нещо повече, авторът на „Антихрист“ е основният идеолог за създаването на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново, се посочва в най-новия сборник със статии за писателя „Забравени и незабравими“. Автор е дългогодишният изследовател на творчеството му д-р Радка Пенчева, която в новата си книга припомня малко известни факти за живота на Емилиян Станев.
Не Людмила Живкова, а Емилиян Станев е идеологът на Общонародния комитет
Всъщност известният български писател стои в основата на един от най-важните документи за Велико Търново, а именно Постановление № 6 на Министерски съвет, с което се взема решение за развитие на старата столица като културен и туристически град. През 1965 година се провежда първото заседание на Градския и Окръжния съвет в Търново, на което присъства и Тодор Живков. Целта е била да се създаде Общонароден комитет за развитието на Велико Търново, посочва в книгата си д-р Радка Пенчева. На 10 март 1966 година е уточнен списък с членовете на Комитета, а Емилиян Станев е под номер 22.
Оказва се обаче, че именно той е идеологът за създаването му, а не Людмила Живкова, както някои изследователи твърдят. Писателят се разхождал на Царевец с тогавашния партиен секретар Димитър Петров. Към тях се приближил човек и попитал къде са живели болярите. Тогава Емилиян Станев си дал сметка, че крепостта трябва да бъде възстановена и развил теорията си за създаване на Общонароден комитет. По-късно Димитър Петров се срещнал с Тодор Живков и му разказал за идеята на Емилиян Станев. Първият веднага звъннал на именития писател и му казал, че подкрепя идеята.
Царевец да бъде възстановен на всяка цена
Не след дълго Комитетът вече бил факт, а на Емилиян Станев било възложено да напише възвание към българския народ. Той пламенно призовал всички да се включат в издигането на Търново като туристически и културен град. Писателят настоявал за възстановяването на Царевец, създаване на паметници на Асен и Петър, Калоян, Иван Асен и Патриарх Евтимий. Противопоставял се на всички, които не искали призивът да звучи силно и патриотично. В същото време Емилиян Станев ясно си давал сметка, че за изграждането на всичко набелязано са необходими десетилетия, но бил спокоен, че основите вече са положени. Тези малко известни факти са публикувани в новата книга на д-р Пенчева, която е цитирала спомените на Надежда Станева за онези години.
Емилиян Станев е и човекът, който защитава тезата, че Царевец трябва да се възстанови, въпреки че едва ли неговият вид ще бъде автентичен. Той прави това на заседание на Изпълнителното бюро на Общонародния комитет.
„Ако ние мислим да възпитаваме нашия народ, трябва да кажем на другарите археолози, че те могат да измерват тези камъчета колкото време искат, да видят колко тежат и така нататък, да ровят тези нещастни и жалки руини, останали там, обаче ако ние не възстановим поне това, което е възможно, и дори един дворец, който може да се възстанови, като се има предвид някои архитектурни стари постройки от това време във Византия или другаде, и ако не вложим известно въображение, дори и с риск да направим този дворец не точно такъв, какъвто е бил, ние ще оставим Царевец в същото положение, в което е, и никакви осветления, никакви представления, никакви надписи, никакви подземни музеи долу няма да дадат представа на българина какво е представлявал някого Търновград и най-малко ще изиграе някаква роля, каквато ние искаме, а именно възпитателна и патриотична“, са думите на Емилиян Станев, поместени в сборника на д-р Радка Пенчева.
Паметникът на Асеневци и църквата „Св. Димитър“
В същото слово Емилиян Станев пръв предлага да бъде възстановена и църквата „Св. Димитър“. Той предлага по основите да бъде издигнат нов храм, ако не се намери фотография. В същото време големият български писател подчертава и необходимостта от издигане на величествен паметник на Асен и Петър, но категорично отхвърля идеята той да бъде направен на входа на града.
„Паметниците трябва да се сложат там, на Света гора, както и един паметник на Ивайло по пътя нагоре за Арбанаси, като се използва една надвесна скала, за да могат тези паметници да оживят руините и да говорят за историята на Втората българска държава и всеки, който мине, да ги види“, казва още Емилиян Станев. Той остро се противопоставя на археолозите, които настояват да се консервира само запазеното. И благодарение на него по-късно се възприема идеята, че дворецът и патриаршията на Царевец трябва да бъдат изградени.
„Никой от нас не е виждал отец Паисий, понеже този велик българин никога не се е фотографирал, нито пък е рисуван от някого. Обаче ние приемаме образа, създаден от художника, тъй като това е наша висша потребност. Ако археолози и историци искат да консервират жалките руини, да ги измерват надлъж и нашир и да мъдруват в очакване да се открие някаква скица, рисунка или описание, та тогава, след като изпишат два тона хартия, след век и половина ни разрешат да възстановяваме, ние искаме да видим величието на Търновград сега, то да вдъхновява и възстановява децата ни, защото без такива паметници българинът няма да повярва в гения на своя народ и мъчно може да внуши на синовете си какъв е бил и какъв трябва да бъде. Народът иска да види възстановен Царевец, доколкото това е възможно, за да не го гложди незадоволеното въображение“, е част от обръщението на Емилиян Станев към българския народ.
Днес всеки може да види резултатите от неговите пламенни речи. Възстановени са църквите „Св. 40 мъченици“ и „Св. Димитър“. А едва ли великотърновци могат да си представят града без крепостните стени, царския дворец и патриаршията на Царевец. Със сигурност жителите на старата столица не биха приели своя град без величествения паметник на Асеневци и паметника на Патриарх Евтимий.
Михаил МИХАЛЕВ
