Събота, 13 Мар 2021
            
Култура

Първото театрално представление в Търново било в големия коридор на конака

  17.03.2019 10:55
Първото театрално представление в Търново било в големия коридор на конака

 Една година ни дели от отбелязване на 150-годишнината на театралната дейност в Търново. Нейното начало е с първото представление, което се състояло на 14 март 1870 г., а поставената пиеса била „Многострадална Геновева”.

 Още през септември 1869 г. за пръв път в читалищното настоятелство на „Надежда” се обсъжда въпросът за подготовката на една театрална постановка, която да бъде играна през зимните празници. В дописка до в-к „Македония”, бр.15 от 1870 г., в която се коментира фактът, че театралните представления са удобно средство за увеличаване доходите на читалището, четем и следните изречения: „... нуждна е обаче строгость въ подбора на сцените и още повече въ обучението на тези, които ще ги представляватъ, защото те могатъ твърде лесно да отворятъ пътъ за вмъкване между тяхъ на разни пороци и нравствено разтление – затуй трябва голямо внимание върху тази работа. Но за нашите господа и госпожи все е по-полезно да присъствуватъ на такива представления, нежели жените да се таятъ и да тънатъ въ пороци, а мъжете да пиянствуватъ.”

Дълго търсели интересна пиеса, но в крайна сметка „не можели да скършат хатъра” на издателя – търновчанин Петър Стоянов и приели предложения от него безплатен екземпляр, второ издание, на „Многострадална Геновева.

 Иван х.Павлиев Иванов (пръв председател на читалище „Надежда”) и Петър Василев Гюмюшев (един от учредителите) били натоварени да поръчат декори и да намерят помещение за сцена.

 „Многострадална Геновева”

Първата търновска постановка, по пиесата „Многострадална Геновева” от Лудвиг Тик (1773-1853), е немска драма по средновековна легенда. Преводач е Павел Тодоров от Лясковец, учител в Болградската гимназия. Изданието на този превод е със съвременен правопис – „Многострадална Геновева или жалостно позорище на петъ действия. Напечата ся съ иждивението на Петра Стоянова, търновчанинъ, Букурещъ въ книгопечатнята Стефана Расидеска, 1865”.

 Пиесата, ознаменувала раждането на търновския театър се радвала на необикновена популярност през годините преди Освобождението, а историята на Пфалцката графиня Геновева вълнувала цялото просветено общество. Сюжетът следва разказа на средновековна немска легенда, която пиесата е изчистила от всякаква мистичност и я е превърнала в напрегната семейна трагедия с подчертан поучителен характер и възрожденско звучене. Нейното съдържание било схващано като революционна алегория, а представленията се превръщат в истински революционни събрания. Пиесата будела асоциации за подтисната и страдаща България. От малките читалищни сцени на поробената земя, Геновева е отправяла пламенни призиви: „Зигфриде,... иди в името божие, стъпи на пътят на славата, която ти се показва, бори се за милото наше отечество!” Думите на заминаващият на война Граф звучали също така двусмислено: „...Помисли, че милото ни отечество потребува помощ. Тъй моята длъжност и божият глас викат ма да помогна на братята си...”. Представленията завършвали обикновено с революционни песни.

 В началото на 1870 г. Търново е обхванато от театрална треска.

Подготвяното театрално представление раздвижва целия град. Читалището, начело с Димитър х.П. Иванов и женското дружество в града „Радост”, начело с Евгения х.Г. Кисимова отдалеч се готвили за него. Димитър Иванов предлага да се срещне с Кисимова и да си определят задачите: за разпределянето на ролите и с какво женското дружество ще помогне в подготовката на това първо представление.

 На 2 февруари 1870 г. се провежда заседание в присъствието на 50 членове-основатели. Желаещите да играят в представлението са много: Христо Ст. Симидов, Никола Икономов, Александър Златарски, Петър В. Гюмюшев, Димитър П. Джаферов, Георги Попиванов, Стефан Михов, Параскев Стоенчев, Лука Вълчев, Никола Я. Златев, Пандели х.К. Кисимов, Иван Генчов. Конкретният повод за него е свързано и с едно важно събитие за всички българи. На 1-ви март 1870 г. се решава черковният въпрос и търновци желаели да се подчертае голямото им задоволство от този факт.

 Ролята на Геновева играе Иван х.Павлиев Иванов, а Петър Гюмюшев – граф Зигфрид. Турските власти дават разрешение пиесата да се играе в големия коридор на полицията (конака). Присъства лично мютесарифинът (окръжният полицейски началник). С негово съгласие е наета турската военна музика от 36 музиканта да свирят през антрактите за по-голяма тържественост.

 Главните артисти

Иван хаджи Павлиев Иванов, брат на основателя и първи председател на читалище Надежда – Иван хаджи Павли Иванов е роден на 25 януари 1851 г. във Велико Търново. Той е съвременник и съратник на плеяда дейци, повечето родени в старата столица: Стефан Стамболов, Христо Симидов, Аврам Петков, Христо Караминков, Христо Иванов Войводата, Петър Василев Гюмюшев, д-р Стат Антонов, Тодор Шишков, Танко Добрев, Джорджо Момчев, Иванчо Захралията, Никола Кабакчиев и мнозина други. Ролята на Геновева му е поверена, защото бил „млад и безвласест”

 Петър Василев Гюмюшев

 Революционерът Петър Василев Гюмюшев е един от учредителите на търновското читалище „Надежда”, преподавател в неделното му училище, двигател на организационния му живот и агитатор за създаване на читалища в окръга, актьор и режисьор в читалищното „театро”. Този търновски възрожденец, посветил живота си на обществено-патриотична дейност, е роден на 20 юни 1846 г. в Търново. След завършване на четирикласното училище в града той попада в съсловието на дребните разоряващи се след Кримската война търговци. Негов съдружник бил Никола Кабакчиев, който през 1869 г. развежда апостола Левски из Търновско. Скоро той спечелва Гюмюшев за революционното дело и го привлича на редовни заседания в комитета.

 Генерал Иван Фичев в спомените си нарича времето на обществената дейност на Петър Гюмюшев - „Епохата на Геновева”, по името на пиесата, която закърмила търновци с театрален дух. За създателя на тая епоха той казва: „Петър Василев беше природно интелигентен млад човек и твърде развит. Даровит и красноречив, той заемаше първо място между търновската интелигенция във времето на 1869-72 г. Той стоеше начело на читалище „Надежда” и на всички обществени предприятия в града ни, като се ползуваше с особено уважение между стари и млади. Внимателен в облеклото си и коректен в отношенията си с хората, той се ползуваше с голям авторитетът. Във всички обществени дела в Търново: представления, чествуване на народни празници и манифестации от политически характер пред турското правителство, доколкото това е било възможно в онова време, той беше винаги в първите редове...”

 Отзвуци в печата

 Туркофилският печат представя Търновската „Геновева” като изключително събитие. Вестник „Право” и „Турция” отбелязват, че спектакълът е посветен на разрешаването на българския църковен въпрос.

  В брой 6 от 28 март 1870 г. на в. „Турция”, в дописката „Сякакви неща и новини” четем: „Според едно писмо от Търново, щом приели известието за решението на въпросът им, българите от този град дали едно представление на „Геновева” в салона на училището. Нарочни дрехи са направени за сцената. Мютесарифинът, както и много други чиновници почели с присъствието си представлението. Множеството било безбройно. Една сума от 6 хиляди гроша са събрала. Ето пример, достоен за подражание.” Вестник „Турция” с удоволствие препоръчва пиесата „Геновева”, от която са доволни чорбаджиите и турската власт – театърът да поучава на послушание пред държавната турска власт. Вестник „Право”, г.V, бр.5, от 18 март 1870 г. подробно описва, че „Търновското читалище дало едно театрално представление „Геновева” в чест на решението на въпроса и в полза на читалището” и било „придружено от гармоническото и умилно свирене на правителствената музика, която Н. Пр. Мютесарифинът за по-голяма чест на гражданите даром изпроводил, и която се състояла от 36 души изкусни музиканти”. В. „Право” пише още, че това „Трогателно сполучливо представление на „Геновева” стои по-високо от другите градове. Мнозина, които са виждали същото представление в Свищов, Браила и по други места, казват, че никое не е сполучило колкото това. Търновските младежи показват с това, че най-добре са успели да оценът решението на въпроса.”

Първото представление на „Геновева” в Търново е дело на младите търновски патриоти и именно те привличат зрителите. Мнозина от гражданите не могли да влязат в салона  поради големия интерес. Затова се наложило представлението да се играе и „втора вечер”. Представленията били давани в големия коридор на турската полиция (конака)  и в училищните стаи при църквата ”Св. Никола”.

 От първото представление на 14-ти март приходите са 2014 гроша, а от второто, състояло се на 21 март – 1920 гроша.

 Апостолът на театър в Търново

 Според спомени на Таско Добрев, вероятно на някое от търновските представления е присъствал Васил Левски, придружаван от Иван х.Димитров-Заралията, председател на Търновския частен комитет и Христо Иванов (Големия), който пише в спомените си: „Защото го разхождахми из Търнову на тиатро на Свети Никола на училището... След това ни нагласихми щото требува тази работа да са работи под един закон, който... требува да се нареди от народа и работниците и по вишегласие на народа и на работниците из България”.

  Киро Тулешков, един друг голям търновец, също разказва в спомените си: „Разправял ми е покойника д-р Ст. Христов, че на едно от тия представления е присъствувал Васил Левски – Дякона, който идвал инкогнито по агитация и който слязал на конак в хана на Дочоолу, на пазаря...”. А според Ф. Димитров, „след гледането на „Многострадална Геновева” Левски се доверява на читалищните театрални дейци за основаването на таен комитет” (Лист „Велико Търново”, с. 13 от ноември 1970 г.)

 Интересът на Апостола към младите търновци в читалището се потвърждава и от спомените на Иван х.П. Иванов. В тях той обяснява, че настоятелството урежда театрални представления „за да привлича гражданството и да подготвя младежта за революционна дейност”. В създаването на търновския революционен комитет участват именно читалищни дейци: Джорджо Момчев, Никола Кабакчиев, Никола Златарски, Димитър Иванов, Петър Гюмюшев, Михаил Сарафов и Христо Симидов, някои от тях са и главните актьори на читалищния театър.

 Ана Райковска

Използвани са материали от книгата на Иван Митев „Театърът, наречен „Надежда”

 

 

 


Ключови думи
театрално представление конака първо
0 Коментари
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати