Читалищната дейност в златаришкото село Дединци датира още от 1879 година. Първоначално представленията се играели в притвор към църквата, но след 1905 година се преместили в специална стая от новоизграденото училище. Сред първите представления били „Многострадалната Геновева“, „Дряновският манастир“, „Руска“, „Илю Войвода“, „Стефан Караджа“, „Иванко“ и „Хаджи Димитър“.
Дарение изгражда днешната сграда на читалището
През 20-те години на миналия век започва подем на читалищната дейност на селото, а през 1929 година е приет устав за дейността на читалището. През 1937 година учителката Мария Радева дарява 15000 лв., в същото време са събрани 10 000 лв. от продажбата на билети. С парите се купува стария дюкян на Христо Сапунджиев и се преустройва на читалищен салон със сцена. На 7 ноември 1937 година, с нови декори, е открито читалището.
Залата събирала 300 души
С построяването на сградата и младежите в селото се активизират. Културният живот е в подем. Играят се много постановки. През 1957 година читалището се преустройва, сменя се мястото на сцената, слагат се нови прозорци, покривът е препокрит, поставя се таван от дъски, правят се и нови декори. Постепенно обаче жителите в селото намаляват. Младите бягат към големите градове. Залата, в която са се събирали над 300 души, става все по-празна.
Мутафова и Парцалев казват изнасят последното представление
Последното представление, което се играе на сцената е през 1981 година. Но то ще се помни завинаги, тъй като пред публиката в малкото село излизат фамозните български актьори Георги Парцалев и Стоянка Мутафова. Никой не е предполагал, че тяхната невероятна игра на практика ще бъде и сбогуване на селото с читалищната дейност. Хората си тръгват от салона с усмивки. Но няколко години по-късно в селото се активизират свлачищни процеси. Държавата решава да изсели всички, като им наплати обезщетение във вид на застраховка срещу предаване на нотариалните актове на къщите. Малцина запазват имотите си, а повечето днес са общинска собственост.
Разрухата
Обезлюдяването на селото продължава след Десети ноември. Крадци изнасят покъщнината на изоставените домове, а Общината в Златарица разпродава строителни материали от къщите. Както „Кореспондент“ вече писа, и родната къща на големия шампион по борба Никола Петров е в руини и едва ли ще бъде спасена. Подобна е съдбата и на читалището. Всички кабели са изтръгнати от стените, а растителността буквално е превзела сградата. Покривът тече, а от славното минало на сцената са останали само спомените.
Материалните загуби са нищо
Според автора на книгата „За Дединци и дединчани“ Васил Пенчев обаче материалните загуби са нищо сравнение с огромната загуба от унищожените архиви. До скоро по пода били разпръснати протоколи от списъци с видни гости, които са идвали в читалището, книжките на играните пиеси и участниците в тях.
„Вандалщината няма граници, безнаказаността е тотална. Дори и формално не се предприе издирване на престъпниците, унищожили толкова труд и скъпи спомени на моите благородни предшественици“, споделя Васил Пенчев.
За съдбата на училището и църквата в селото четете в следващите броеве на в. „Кореспондент“.
Михаил МИХАЛЕВ
