Покрай стегнатите и реставрирани стари къщи по главната улица на Велико Търново, още повече изпъква разрухата на знакови сгради в старата столица, които за жалост нямат тази щастлива участ. А иде реч не само за красиви и внушителни сгради с история, а за такива, които оформят ансамбловото пространство в старата част на града. Такава е оставената почти на произвола на съдбата сграда на Окръжния народен съвет, построена в началото на 20-ти век като Окръжна сметна палата. Последният собственик от 2015 г. – софийския Универсален пенсионен фонд „Съгласие” АД или не знае какво да прави с имота си, или нехае за него. Какво друго да предположи човек, щом през последните две години той дори не отговаря на предупредителните писма на Общината, които напомнят, че трябва да се направи мащабен ремонт. А той е особено нужен, защото архитектурният паметник от национално значение продължава да се руши. Последният ремонт на фасадата и покрива, когато все още сградата е общинска собственост, е правен в началото на 90-те години по проект „Красива България”. Изпочупени прозорци, падащи корнизи и олющена мазилка са първите впечатления от него на всеки, дошъл да посети Царевец. През липсващите прозорци на входната врата може да се види и погромът вътре. Всъщност, само три неща е свършил собственикът, последно през 2016 г., които обаче са капка в морето и въобще не решават проблема с реставрацията на сградата. Изгради наново рухналият през януари 2016 г. масивен парапет откъм ул. „Читалищна”, отсече дървото, високо метър и половина и поникнало на балкона на източната фасада и опаса с два синджира и катинари входната врата, за да не влизат любопитни граждани, защото може да пострадат. Добре е, че поне достъпът беше ограничен, тъй като доста години Окръжният народен съвет се беше превърнал в свърталище на бездомници и клошари, които необезпокоявано отмъкваха дограмата за огрев, а металните части – за вторични суровини.
Комисията, свикана със заповед на кмета Даниел Панов през 2016 г. обследва основно сградата, а констатациите още тогава са: лош естетически вид, нарушена фасада, ерозирали части, течове от покрива, падаща мазилка, необезопасени прозорци със счупени стъкла. Кореспонденцията между собственика и Общината досега не е довела до нищо. В напомнително писмо в началото на април 2017 г. администрацията поставя два срока. Първият – до 15 април, изисква да се направи обезопасяване на сградата. Другият – до 31 май. Дадени са два месеца да се извърши основен ремонт на сградата по написаните вече предписания. Фонд „Съгласие” любезно отговаря, че срокът е много кратък, не могат да изпълнят всички предписания и търсят местни фирми, които да наемат. Последното писмо на Общината е от 15-ти май 2018 г., в която тя напомня, че през този период нищо не се случило и дава нов краен срок за ремонта – 30-ти август. И това писмо остава като глас в пустиня и Окръжната сметна палата продължава да бъде неподдържана и изоставена. Опитите ни да се свържем с изпълнителния директор на фонда Милен Марков, за да разберем намеренията му, удариха на камък. На единствения телефон, посочен на сайта на дружеството, никой не отговаря, както и на изпратените имейли.
Ред собственици на Стария окръжен съвет със спорна
репутация се изредиха без да предприемат нищо
Сагата започва през 2005 г., когато след решение на Великотърновския общински съвет сградата е продадена чрез конкурс на Георги Вълев. Фирмата му – „Поликомерс СГ” ЕООД купи общинския имот за 1, 470 млн. лева. Той трябваше да се превърне в петзвезден хотел с името „Цар Калоян”. Намерението пропада, а междувременно бизнесменът, уличен като един от „килърите”, се озова в затвора с доживотна присъда през 2010 г. През същата година, с пълномощно, синът му Валери Вълев продаде сградата за 1, 893 млн. лева на варненската фирма ЕОН, собственост на Косю Костов. През октомври 2011 г. има няколко прехвърляния на акции между фирмата на Косю Костов и на крупния търновски зърнен бизнесмен Григор Григоров. В основата им е апортирането на Окръжния народен съвет, който варненеца прехвърля на Григоров. Така новият притежател на емблематичната сграда, без да плати нищо, вече става фирма „Царевец Бел Вю” ЕООД – Велико Търново, а едноличен собственик на това дружество е една от фирмите на Григор Григоров – „Агроком” ЕООД. Нищо, че в документите, с които разполага Общината, представляващи „Царевец Бел Вю” при сделката са Ралица Тодорова и Стоян Димов. Сградата и парцелът до него, включени в активите на „Царевец Бел Вю” ЕООД тогава, са оценени на 2 837 900 лв., колкото е капиталът на това дружество, явно създадено изрично за целта. През 2015 г. следва нова смяна на собствеността. Данъчните оценяват имота на 867 151, 80 лв., а „Царевец Бел Вю” продава някогашната Окръжна сметна палата на Универсалния пенсионен фонд за 3 800 000 лв. без ДДС. За „Съгласие” пък се знае, че е основен акционер и дъщерна фирма в групата на холдинга „Химимпорт” АД – собственост на ТИМ.
След това изреждане на собственици и сделки остава висящ въпросът дали някой някога е имал сериозни инвестиционни намерения към сградата или е пране на пари. А идеята тя да се превърне в музей остана само неосъществена мечта на музейните работници.
Строителството на Окръжната сметна палата
става на два етапа след обявен конкурс
През 1908 г. Окръжната постоянна комисия уведомява тогавашния кмет Иван Вителов за решението си да си построи собствена сграда. Общината одобрява идеята и срещу сумата от 15 000 лева и задължението за докарване на вода в града тя предоставя 1454, 50 кв. метра незастроена площ от съществуващата по онова време в района градска градина „само и единствено за Окръжна палата”. Обявен е конкурс през 1909 г., на който се явяват утвърдени архитекти от цялата страна, а постъпилите проекти са 15. Първата награда е дадена на софийския архитект Никола Лазаров. След обсъждане на местните, изказали се съмнения относно осъществимостта на проекта и затова строителството в крайна сметка става по проекта на арх. Георги Козаров, който е родом от Сливен, но част от живота му протича в старата столица. Строителството започва през април 1910 г. Поверено е на търновеца Никола Хаджипетков след спечелен търг. В хода на работата се включва и Леон Филипов, който по това време отговаря за техническата служба в Общината. На него дължим изящните декоративни елементи около прозорците, парадния вход, балкона, капандурата и покрива. Следял е за строителните дейности. На сградата бил поставен и часовник, който прецизно отмервал времето и биел на всеки половин час. Най-старата част е П-образната сграда, а довършването на северното и южното крило се осъществило също на два етапа. Северното крило е строено в периода 1924 – 1925 г., а южното – това, което е към Хуманитарната гимназия, е удължено след 1944 г. Само за 12 месеца сградата е вдигната. През август 1911 г. тя официално е открита и започва да функционира. Катастрофалното земетресение от 1913 г. й нанася сериозни поражения, но търновци успяват да я възстановят почти в предишния й блясък. Цялата площ на Окръжната палата, заедно с площадката пред нея е 1, 750 дка. Самата сграда е от 317 кв. метра, в която има 10 стаи, коридори и складове. Дълги години в нея се е помещавал Окръжния народен съвет.
Сградата си остава една от най-красивите и достолепни във Велико Търново. Тя е в стила на неоренесансовата следосвобожденска архитектура и е повлияна от европейската култура, както и много от къщите по главната улица на старата столица. Нейният статут на архитектурен паметник изисква всички разрешения относно преобразяванията й и всякакви строителни намеси да се съгласуват с НИНКН. Стига последният й собственик да реши какво ще прави с нея.
Ана РАЙКОВСКА
--135.jpg)
