Ранобудниците, които си пускат „Хоризонт” дори преди да се е съмнало, ще могат да чуят двама горнооряховски творци в последното издание на „Рано в неделя” за тази година на 30 декември. Явор Перфанов с неговите къси разкази и Ивелина Цветкова със своята поезия попадат независимо един от друг в полезрението на авторите на предаването. Всъщност обаче се познават добре, не само защото и двамата са от Горна Оряховица. Ивелина е редактор на първата книга на Явор, но вече живее в София. Двамата ще се срещнат отново чрез радиото и ще могат заедно да представят новите си книги. За Ивелина това е девета поетична сбирка.
Явор ще представи втората си книга с разкази – „Нещата, които си струват”. Първата – „Бримките на живота”, също е била промотирана в „Рано в неделя” преди няколко месеца. Преди да се отдаде на прозата, Перфанов е експериментирал много с поезия – пише стихове още от дете. Дори има уникална стихосбирка, която се разпространявала само в ръкопис. Продал е 9 бройки от нея – всеки екземпляр преписан собственоръчно от автора след поръчката.
В момента поезията е малко на втори план, защото дошла друга Муза. Дошла някак случайно и внезапно. На 27 ноември 2017 г. 41-годишният тогава Явор Перфанов, строител по професия, си казал, че той е най-важният човек в живота си... След което седнал и започнал да пише. Но не стихове, а разкази. Първият бил за майка му, която починала две години преди това. На следващия ден продължил да пише и на следващия – също. И така всеки ден от тогава. Първите публикации са му в Интернет. Между другото той е администратор на един от най-големите литературни сайтове „Многоточие”. От там идват и подтиците да издаде истинска книга. Понеже нямал средства да финансира отпечатването, пробвал да продава бъдещата книга „на зелено”. Хора, които вече били видели разказате му в електронното издание, но искали да ги имат и на хартия, откупували книгата преди да е издадена. И така, само за две седмици, Явор събрал нужната сума за скромен тираж. От него вече е останал един единствен екземпляр. Него авторът надписал сам за себе си и така си го запазил.
Няколко месеца по-късно излиза и втората му книга. От нея са му останали около дузина бройки, но пък има и поръчки всеки ден. Планира да направи второ издание и за двете книги, но за това трябва да събере пари, а никак не му идва отвътре да търси спонсорство. Живееш добре, когато мечтите ти са планове. Все някак ще се справя, казва по темата Явор.
Почти 13 месеца, след като написал първия си разказ, той има около 55 издадени в двете книги и още поне дузина, които са познати на читателите му от Интернет. Продуктивността му е удивителна, но пък и творечският му подход също е уникален. Освен че пише всеки ден, той не чете написаното и не редактира. Нещо повече, пише разказите си като пост във Фейсбук. И едва, когато се съберат 100 харесвания, прочита какво се е получило и го записва. Не къса, не редактира, не се връща отново и отново – историята се излива от него, сякаш е била готова някъде и е чакала да й дойде времето.
Аз съм сантиментален и моите разкази също по правило разчувстват хората. В тях няма хиперболи, няма метафори, нещата са такива, каквито ги срещаме в живота. И в повечето случаи са тъжни, казва Явор. Той не се е учил от никого, дори не чете често – когато го прави има чувството, че се влияе от стила на съответния писател. Иска да бъде себе си. Според него хората търсят да открият нещо добро в трудния си живот и затова харесват неговите разкази. Те не се нуждаят толкова от високо художествено майсторство, не търсят красиви думи, а искат истории, които да ги трогват, казва Явор. И дава на своите читатели обикновени истории, които се четат на един дъх. Доброто в човека, независимо в колко тежка ситуация е поставен, е основната тема за творчеството му. Хората се нуждаят от това и затова понякога дори не забелязват, че съм допуснал грешка или съм объркал времената, споделя авторът.
И аз се боря с живота, срещам доста трудности, но имам мечти, които искам да станат планове. Най-много искам обаче да не се променям – да продължа да бъда това, което съм, и да правя това, което обичам. Непрекъснато говорим за промяна, но дори желанието за промяна към по-добро понякога убива, споделя Перфанов.
Литературата, която той никога не е изучавал по никакъв начин, е голямата му страст в момента, но не единствена. Заедно с това той е и музикант – самоук. Има записани три песни с различни изпълнители, на които автор на музиката и текста е Явор. Заедно с това организира ежеседмични срещи на хора, които обичат изкуството. Срещат се на различни места в Горна Оряховица, търсейки местенцето, което да им стане дом. Събират се различни хора – изкушени от литературата, музиката или рисуването. Идеята е да се срещат хора с общи интереси, които да споделят. Не е казано, че всички трябва да творят. Достатъчна е любовта към изкуството, отправя покана начеващият писател. В Горна Оряховица има много талантливи хора и бих искал да помогна и на други да изразят себе си. Бих перифразирал малко една мисъл, но смятам, че няма нищо по-лошо от убит талант, казва още Явор.
Елена ВЕЛКОВА
