Осми декември винаги е бил и ще бъде светла дата в българската история. Заради спомените на бившите студенти, емоциите на сегашните и мечтите на бъдещите. За Велико Търново като студентски град, Студентският празник е свързан с много и противоречиви преживявания. Особено през 80-те години, когато имаше много силен младежки дух и градът това нещо го усещаше. Едни се радваха на младите хора, защото оживяваха града, други пустосваха заради бъркотиите, които почти винаги оставяха сред себе си.
През 80-те години, когато ВТУ вече беше с голям авторитет, 8-ми декември се празнуваше гласно и негласно няколко дена. На 8-ми декември винаги идваха и висши партийни другари. Като Андрей Луканов през 1984 г., на когото тогавашният ректор проф. Станьо Георгиев казал: „Имаме тука амбицията да правим Правен факултет”. Отговорът на Луканов бил: „А, добре, Педагогически ще бъде”.
Проявите започваха със студентски факелни шествия, на които възпитаваната в дух на патриотизъм прогресивна младеж почиташе паметта на героите и славната ни история. Със запалени факли и барети факултетите дефилираха по главната улица. Най-отзад бяха строени „зайците”- първокурсници, а отпред водеха четвъртокурсниците. Петокурсниците, като почти завършили, се включваха само по желание. Студентските шествия бяха дружеска арена и на вечното тогава съперничество между историци и филолози. Това не беше случайно, защото до края на 80-те години Историческият и Филологическият факултети бяха основната сила на ВТУ и на тях Университетът дължи голямата си слава. А историци и филолози благородно се надпреварваха кой повече знае и може.
Двата най-големи факултета се надбягваха
кой да стигне пръв на „Майка България”.
Историците тръгваха от Царевец. Лъчът водеше младеж на кон, с одежди на прабългарски воин, а друг носеше гордо знамето на факултета – конска опашка, която е знаме и символ на прабългарите. Ето какво знае и си спомня тогавашният студент от Випуск 1987 г. и сегашен професор и преподавател в Университета Петко Петков. Той е автор и на първата „История на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, излязла през 2003 г.: „Първото факелно шествие е организирано от студентите на ВТУ през декември 1965 г., още на втората учебна година. Отразено е в тогавашния печатен орган на Университета „Наука и труд” – бр. 9-10/3.12.1965 г. Автор на материала е Георги Гърдев, по-късно преподавател и професор по руска литература. По мое време факелните шествия си бяха вече традиция. Правихме си го сами студентите, но вероятно е помагал и някой официален орган, защото милицията регулираше движението, а колите биваха спирани. Ние историците тръгвахме от Царевец със специално приготвени запалени факли. Спирахме на всеки паметен знак или паметна плоча по пътя до „Майка България” и приканвахме гражданството да се поклоним заедно в памет на съответния деец. Имаше една много забравена плоча на Стамболовия хан на Стефан Стамболов. Той тогава не беше на почит, никак даже, но ние винаги там скланяхме глави и коленичехме. Ако минаващите граждани случайно решаваха да не коленичат, ги замеряхме със снежни топки. А на „Майка България”, където се срещахме с другия лъч – на филолозите, който идваше от Студентския стол, ставаше нещо като „срещите на Елба”. По-късно се присъедини и третия лъч, през 1984 г. – на Педагогическия факултет”.
Филолозите бяха пък атрактивни със скандиранията си
Първоначалният те се събираха някъде по бул. „България”, тогава ул. „Димитър Иванов”. Пред студентския стол беше първият дружен възглас „Всеки ресторант – студентски стол!”. Това се повтаряше пред всяко заведение по пътя. А тъй като до стола е преподавателския блок, филолозите със скандирания „Ректорът е филолог” изкарваха от вкъщи проф. Георги Данчев и го повличаха със себе си на шествието за представителност. Близо да паметника „Майка България”, където двата лъча се срещаха, историци и филолози, идващи от противоположни позиции, го удряха на бяг кой ще стигне пръв. После всички чакаха педагожките, които бяха посрещани с подигравателното „Детската градина”. Вече на паметника следваше официална част, речи, рецитали, които обаче днес никой не помни. За съжаление, няма запазени снимки от тези атрактивни шествия.
Около 8-ми декември се организираха футболни турнири на преподаватели срещу студенти. Ставаше голям купон, защото поналялите се асистенти, които бяха привличани като по-млади, се опитваха да се държат достойно на терена. По-късно към турнира се присъединяват и курсантите.
Студентските балове
Една от традициите във Велико Търново бяха и студентските балове, които са се провеждали на различни места – в студентския стол на Света гора, във Военния клуб. Канеха се групи и дисководещи, които да се грижат за музиката и веселието. През 1985 г. балът беше в Спортната зала, защото се включиха и курсантите, които никой не броеше за студенти, но те държаха да бъдат считани за такива. Студентките бяха в абитуриентските си рокли, а момчетата – с костюмите си от завършването. Общо 2000 курсанти и студенти едва си намираха място на дансинга, в който беше превърната спортната площадка. И така до към 12 - 1 часа през нощта, а после купоните продължаваха в някоя квартира. На който му се спеше, градските автобуси, които се движеха извънредно, го откарваха вкъщи. На разсъмване изтрезняването ставаше с гореща гъбена чорба в малката кръчмичка на ъгъла срещу Военния клуб, в която години след това Драгни Драгнев отвори „При кмета”. Вилнеенето продължаваше цяла нощ по търновските улици. Обръщаха се кошчета, местеха се коли, а на сутринта чистачките едва успяваха да приведат градът в ред. По-еснафски настроените търновци си отдъхваха, а празникът продължаваше по групи и потоци.
Първият студентският празник
с групата се помни най-дълго
"История" - 1987
„Имам много добри спомени, защото такива неща трудно се забравят. Моето поколение студенти идвахме след казарма и границата между онзи живот, строго подреден и доста по-свободния, беше рязка. Първото голямо преживяване беше именно Студентският празник, тъй като ние, отслужилите идвахме в началото на октомври и само след два месеца вече имаше такъв голям купон. Добре си спомням моят първи 8-ми декември през 1983 г. на Хотнишкия водопад, в едно хубаво заведение. На другия ден се връщахме с китарата към Търново, защото след обед имахме лекции. Не бяха отменени занятията. Връщахме се пеш, беше слънчево и студено, но аз бях с китарата и си свиркахме по пътя. Някъде на Ресен или Самоводене вече сме хванали автобуса. Случвало се е вечерта на Студентския празник да ходим по улиците на Велико Търново. Към 8 часа всичко беше затворило и се майтапехме, че старостоличани рано си лягат. Но тогава беше друго време и по-особени бяха нравите”, връща се в спомените си историкът Петко Петков.
За 8-ми декември Трявна с малките си хотели беше предпочитана дестинация за търновските студенти в средата на 80-те години. Хем близо, хем сравнително луксозно. Като по-усамотено място, то беше особено подходящо да се опознаят първокурсниците, а студентите от по-горните курсове да се надивеят на воля - с много алкохол, както повелява живата и до днес традиция на Студентския празник.
Ана Райковска
