Великотърновският окръжен съд намира за напълно оправдана компенсация от 70 000 лева, с която Община Горна Оряховица да обезщети пострадал от безстопанствено куче. Засега Общината няма да плаща подобно обезщетение, тъй като потърпевшият е предявил само частичен иск за 6000 лева. Но няма да е никаква изненада, ако човекът се възползва от съдебната благосклонност и предяви нов иск.
На този етап Общината ще трябва да изплати малко над 8000 лева за обезщетението, съдебните разноски и адвокатския хонорар. Отделно са лихвите за 4 години назад. Така че поне 10 000 лева ще й струва това дело, заведено от горнооряховчанин, почти инвалидизиран след сблъсък с безстопанствено куче през есента на 2014 г.
Към 3 часа през нощта на 25 септември 2014 г. 44-годишният тогава Боян Караминков тръгва за работа. Мъжът е машинист и трябва да поеме смяна през нощта. Обичайно пътува до Гарата с мотора си МZ. Така и тази нощ. Минава по улица „Иван Момчилов”. Около 3,20 е в района на „Аполон”. Изведнъж от отсрещната страна на улицата го атакува голям пес, блъсва се в мотоциклета и го събаря. Карал е само с 40 км в час, отчитат после вещите лица, но травмите са много сериозни. Боян е потрошен. Оцелява, но месеци, дори години му трябват да стъпи на крака. Претърпява няколко операции в УМБАЛ „Г. Странски” в Плевен. Възстановява се дълго и мъчително. Никога повече няма да е същият човек. Претърпените болки не са зад гърба му. Ще му се налага тепърва да сменя стави, да търпи ограничения в движенията, да има нужда от помощ понякога.
В крайна сметка претърпените щети са оценени на 70 000 лева. Искът му срещу Община Горна Оряховица е частичен за 6000 лева. В Горнооряховския районен съд, където е първото гледане на иска, претенцията срещу Общината е отхвърлена. Съдът приема за доказани уврежданията на Боян, но приема, че Общината е изпълнила ангажиментите си спрямо бездомните кучета, защото има програма и договор с фирма, която да я изпълнява. Не е доказано, че пострадалият е атакуван точно от бездомен пес, решава съдията от ГОРС. Окръжният съд обаче не е съгласен с това, че Общината е изпънила ангажимента си да защити гражданите от бездомните кучета и отсъжда в полза на Боян. Според ВТОС 70 000 лева са напълно приемливо обезщетение за страданията на мъжа и за това, което трябва да предприеме тепърва като лечение. На този етап се уважава частичния иск от 6000 лева, отделно са лихвите от датата на произшествието и съдебните разноски за адвокат и вещи лица. Решението на ВТОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Току-що получаваме решението. Не мога да коментирам дали клиентът ми ще реши да предяви иск за пълния размер на обезщетението, заяви адвокатът на Боян Христина Вишева. Ако това стане, само с обезщетението по едно дело Общината ще похарчи пари, колкото за половин кучешки приют и колкото харчи за петилетка по кучешката тема.
Общо взето в последно време съдилищата са все по-благосклонни към исковете на граждани, пострадали от бездомни животни и обичайно отсъждат в тяхна полза и в ущърб на общините. В последното решение на ВТОС е обяснена и причината за тази съпричастност. Законът за защита на животните, където се уреждат и задълженията на Общините спрямо безстопанствените кучета, е приет още през 2008 г. До края на 2015 г. всички бездомни кучета е трябвало да бъдат прибрани в приюти и това е задължение на Общините. Макар този срок да не е бил изтекъл към датата на инцидента, предмет на делото, Съдът приема, че Общините са имали достатъчно време за реакция и нямат повече оправдание, задето гражданите им продължават да страдат от безпризорни псета.
Като изключим последното дело, което всъщност е започнато още през 2016 г., в последните месеци Горнооряховският районен съд е отсъдил три пъти в полза на ищци срещу Общини по кучешки дела. Две от делата са за нападения в Горна Оряховица, третият инцидент е в Лясковец. В момента започва още едно дело, но там кучето не е бездомно, а изпуснато от собственика.
Само преди десетина дни Съдът постанови 3200 лева обезщетение за жена, пострадала от нападение на бездомно куче в Лясковец. Малко преди това 4000 лева са присъдени за пострадал в Горна Оряховица. Общо взето исковете обикновено са за 5000 лева, а Съдът ги уважава частично и Общините трябва да плащат между 3 и 4 хиляди лева за инцидент. Отделно са съдебните такси, адвокатските хонорари и възнагражденията на вещите лица. Общо взето на практика се харчат повече пари за дела и обезщетения, отколкото са предвидени в бюджета за борба с безстопанствените животни.
10-15 000 лева годишно се заделят за бездомните кучета в Горна Оряховица. Тази година сумата е вдигната на 20 000 лева. Реално това са около 100-120 третирани животни – заловени, обезпаразитени, кастрирани. Само най-агресивните и доказано опасни се евтаназират, а другите се връщат на място. Така поне е по закон. В същото време действа и така нареченият кучешки туризъм. Заловените в една община животни често се стоварват на територията на съседите и така се прехвърля един проблем от място на място. Затова в Горна Оряховица могат да се видят кучета с няколко вида цветови марки на ушите – червените са местните, зелените са от Търново, а жълтите са от Лясковец.
Изграждането на регионален приют и стратегия за общи действия на съседни общини, както са Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец, би било добро решение на проблема, но засега това е само пожелание. И трите общини не правят нищо по-различно от това да заделят по малко пари в бюджета, колкото да се отчита някаква дейност. Това въобще не води до трайно решение на проблема.
Ако обаче пострадали започнат масово да завеждат искове, дори да не са от порядъка на 70 000 лева, вероятно Общините ще бъдат принудени да измислят някаква по-ефективна стратегия. Но явно делата още са им малко.
Елена ВЕЛКОВА
