Уникален и изключително красив златен кръст и олтарна плоча с три кръста и надпис на кирилица откри екипът на проф. Константин Тотев. Находките са съвсем скорошни, от преди седмица. Точната дата по протокол е 30-ти октомври. Те са от откритата това лято от археолога църква № 23, до западната крепостна стена на хълма Трапезица, за която RegNews вече писа. Кръстът е намерен в камера от хоросан, точно зад олтарния стълб. По-дълбоко от другите кръстове и обеци, които също са открити в последните дни.
За находките и откритията днес говори проф. Константин Тотев на една своеобразна пресконференция на открито, на Трапезица, близо до обекта, на който работи с екипа си.
„Кръстът е енкулпион, който е поставен при самото строителство, при освещаването на храма. Знае се, че още на Седмия Вселенски събор от 787 г., е решено да не се строи църква без да се освещава. При тази нова църква № 23 ние имаме самата реликва. Над нея, на подовото ниво е открит друг процесен кръст, а под подовото ниво – нагръден кръст с надпис „Исус Христос побеждава”. Златният кръст (енкулпион) е византийска изработка. Тези византийски кръстове енкулпиони съдържат мощи от Светия кръст. Изработката им е много популярна през македонския и Комниновия период на Византия, но продължават да се работят и през Палеологовото време (13 - 14 век). Специално тази група енкулпиони, каквато е новооткрития кръст от църква № 23, става по-късно популярен в Русия.
Интересна е украсата на кръста. Основното изображение е Разпятие Христово, с три медальона на светци или евангелисти, това ще се види впоследствие. Интерес заслужава масивното ухо, което е украсено с неул - византийска техника с живачна смес, която се работи само върху злато. Нямаме открити паметници в Търново с неул. Така че, ухото за провесване на кръста е украсено по този начин. На него има няколко орнаментални палмети, има система от кръстове.
Кръстът се състои от две части и загадката е дали ще го отваряме или не. Обикновено такива кръстове са бронзови, сребърни има в Женева. До този момент няма от злато в известната литература. Изглежда, че кръстът не е отварян”, обясни проф. Тотев.
Другото невероятно откритие от научна гледна точка е плочата на олтарната маса.
„Тука е хубаво, че освен стълба за олтарната маса, ние открихме и самата маса. На тази маса се оказа, че има гравирани три изображения на патриаршески кръстове с надписи: „Христос”, „Христос”, „Христос побеждава”. Над тях се оказа кирилски надпис, вижда се добре, който гласи „Цар на славата” (за Христос). Това е една формула, която е свързана с 24-ия псалм Давидов, където се очаква идването на месията”.
От 11 години е програмата на НАИМ при БАН за проучване на Трапезица. От 11 години помощник на проф. Тотев е Пламен Караилиев от Археологическия музей в Раднево. Другите от екипа, които тази година работят с него са Галя Тодорова и Венета Славова. Има и нови археолози, които са се включили тази година в екипа като Надежда Ботева от Севлиево. Общо над 10 човека са работили на разкопките на Трапезица, по специално на западната крепостна стена и новооткритата църква, в която добре е очертана олтарната преградна стена, олтарната маса, една проскинетарийна ниша. „Църквата е малка. Некрополът подсказва, че та е светска, не е военна. Погребенията са маркирани, открити са над 30 такива. Некрополът се датира по-късно, от края на 14-ти век”, смята проф. Тотев. .
Открита е и златна момента, сечена от Йоан дука Ватаци в 60-те години на 14-ти век. Определена е от Константин Дочев, който се занимава с монетите, които се откриват на разкопките.
Във филиала на НАИМ при БАН се намират обработените вече стенописни фрагменти, около 250 щайги. „При тези разкопки на стенописния материал се откриват не само образи, но и части от сцени – на Йоан Кръстител, цяла галерия от миниатюрни образи, които подсказват, че някои от художниците работят при тези скрипториуми в Търново, където са писани илюстровани кодекси. И аз, и колегата реставратор Дияна Тотева сме сигурни, че има два пласта живопис. Единият е от 30-те – 60-те години на 13 век, а другият от 14-ти век. На фона на това, което е открита на Трапезица през последните 130 години и в църквите, където има запазена живопис, приоритетът на този материал е това, че има точно образи. Досега в откритите църкви лицата са липсвали”.
Проучванията в този участък на Трапезица дават сведения не само за фортификацията, но и за градоустройството. Улиците са били ориентирани в посока изток-запад, явно вертикални, предполага археологът.
Ана Райковска
