Концертът на Камелия Тодорова с Биг бенда на Велико Търново на първата от „Есенните джаз вечери” беше голямото завръщане на „търновската царица” в старата столица. Обичаната певица и актриса от едноименния филм грабна отново сърцата на търновци със завладяващ глас и неповторимо сценично присъствие.
След спектакъла, който тя подари на многобройната и ентусиазирана публика, разговаряхме с нея за Търново, музиката и живота, който ни промени.
- Г-жо Тодорова, развълнувахте публиката тази вечер. А вие как я почувствахте?
- Мога да си призная, по същия начин, снимайки филма. Много топла, много сърдечна, с много настроение. Но смятам, че аз го създадох това настроение и важното е, че хората го поеха.
- И за търновци, и за цяла България освен, че сте обичана певица, вие сте „търновската царица” от филма. Какво си спомняте от снимането му и от Търново?
- Градът беше друг. Хората сега са се изпокрили, не са така отворени както преди. Тогава вечер беше празник в Търново, на снимките, защото всяка една кръчма и ресторантче бяха отворени с широки обятия, за да им гостуваме. Атмосферата на стария град беше много романтична и за нас, и за снимките, тъй като създаваше нужния уют. Сега просто е различно, минали са толкова години… На мен ми е малко тъжно, че не съществува архитектурно продължение на старата част. Търново е известен с това, че е стар град, че е бил столица и трябваше градоустройствено да се продължи, според мен, линията на Стария град.
- Успяхте ли сега да го разгледате?
- Колкото можах, разгледах, но съм леко разочарована. Особено като се гледа надолу към дерето, няма го този пейзаж, който го имаше преди. Отдолу като се гледа нагоре, така хубаво се бяха наредили покривите, а сега ги няма. Губи се чарът, който имаше градът. Сега е като всички останали, ако не ходиш до старата част. Сега всичко си е ново Търново. Съжалявам, но е точно така. Иначе хората са си все още сърдечни, но животът ги е променил. Темпото е различно. Тогава имаше повече време за всеки. Хората правеха купони, сега вече не се събират никъде в България, така че не е само в Търново. Но важното е, че харесват хубавата музика. Аз имам място в този град.
- А вас как промениха годините?
- Не мисля, че много съм се променила. Характерът ми е малко детински, наивен, което много ми пречи. От друга страна обаче ми помага, защото успявам да контактувам с всякакъв род публика. Обичам да я чувствам от сцената, обичам и хората да ме чувстват. Това е най-важното за мене. Не се променям и по отношение на музиката. Непрекъснато си търся нови стилове, нови неща, които да правя. Още не съм се пенсионирала, така да се каже. Не искам да се отказвам от пеенето. Ще се откажа един ден, но не знам кога.
- Сред публиката хората коментираха, че пеете още по-добре от преди. Как успявате да поддържате гласа си?
- Това е постоянството да се работи. По малко, но всеки ден. Ако се занемариш, нещата си отиват.
- Тръгнахте в музикалната си кариера с поколението на естрадните певци. Труден ли е сега животът на музиканта в България?
- Започнах с това поколение, но бях като начало на поп музиката. Затова всичко, което изпявам на български, не е шлагер, а поп музика. Вярно, че тогава на всичко викаха естрада. Сега е ужасно трудно. Децата нямат информация как се става артист и певец. Пристигат неподготвени, обаче много бързо искат да станат звезди. Не им се получава така лесно, защото се иска много работа и учене. Ако в публиката са казали, че съм по-добра, не е случайно. Това е опит, години надграждане. Професия, която се учи цял живот, но малко от младите го осъзнават. Това не е телевизионно реалити шоу, където всичко изглежда много лесно. Реалността е различна. Разбира се, голяма роля играят късметът, контактите и финансовото обезпечение. На младите им е трудно да работят постоянно и непрекъснато. Дори да си един рападжия, пак не става без да се научиш да рапираш. Има много, много неща, които трябва да се научат.
- А вие от кого сте се учили?
- Учих се предимно със слушане – джаз, поп музика, соул. Слушах музика от 30-те до 70-те години. Докато се стигне до 80-те години, когато дойдох тука, да снимам филма. В този период слушах Дона Самър.
- Кой Ви откри за музиката?
- Много е дълго да го обяснявам.
- Дайте кратката версия.
- След като бях в театъра „4+4” четири години, започнах следването си в Консерваторията с джаз пеене. Там се срещнах с бъдещия ми оркестър. Те ме поканиха да гостувам във Втория джаз преглед в София. Това бяха Людмил Георгиев, Марио Станчев, Симеон Щерев, Теодоси Стойков, Пепи Славов. Разбира се и Данчо Капитанов. Те са първите, с които започнах, и това беше голям шанс, защото бяха най-добрите в онзи момент. А да почнеш наистина от най-добрите музиканти е също привилегия. Амбицира те да се учиш много, за да си на тяхното равнище.
- Говорите за нови музикални хоризонти пред вас. Какви са те?
- Както чухте, не пея само джаз. Аз съм предимно блус певица, отделно правя нови неща на български, които са си поп музика. Последните ми песни са „Красив спомен”, а предстои да излезе „Нежно и бавно”. Предполагам, през ноември.
- В криза ли е световната музика? През последните 2-3 години почти не е излизал истински хит.
- Не смятам, че е в криза. Кризата идва от там, че се налага по-просташката музика. Ще ви кажа в какъв смисъл. Рападжийската музика у нас е много пошла, защото текстовете нямат нищо общо с това, което на Запад разбират под рап музика, въпреки че тя вече се изкриви и по света. Защото всичко се комерсиализира, стана горе-долу чалгийска история. Като че ли и публиката поизпростява и не се вслушва толкова в хубавата музика. А нея я има, само че не може да пробие сред тази вълна от некачествена музика. Музикантите от цял свят се връщат към музиката на 60-те, търсейки нещо ново, но не го намират. Интересното е, че и сред певиците няма някаква много голяма звезда. Всички, които бяха много големи, ни напуснаха една по една. Не знам светът накъде отива. Хората сме виновни за това. Ние унищожаваме. Унищожаваме природата и тя ни наказва.
- Предстои 110-годишнина от Независимостта на България, един празник, в който Велико Търново ще е център на тържествата. Какво ще пожелаете на търновци?
- Ще се радвам за всички празници на Търново да присъствам. Желая ви много здраве, любов и късмет. И усмивките да не падат от лицата ви.
Ана Райковска
