Красотата е навсякъде и искам да я показвам. За мен това е по-важното. Затова и не слагам лого на снимките си, нищо, че след това ги откривам в най-различни сайтове. Малко ми е неприятно, признавам си, но после се сещам, че още някой е успял да види това, което и аз, и го е харесал. Така че не се ядосвам дълго.
Това е философията на Румен Каращранов от Първомайци. По професия шофьор, Румен е избрал за свое хоби фотографията. Макар и с не последен модел техника, той успява да улови всеки нюанс на живота около себе си.
С фотография започва да се занимава още след казармата. Казва, че има хиляди снимки на сина си Славчо, правени с лентов апарат. Цифров хваща през 2007 г. Бил служебен, но през 2012 г. Румен вече има собствена техника. По-сериозно започва да се занимава с това изкуство преди около 4 г.
За да снимаш добре не ти е достатъчна само техниката. Трябва да имаш усет и да четеш, много да четеш. Синът ни също се запали по фотографията и успях да го убедя, че е нужно да се чете непрекъснато. Той владее перфектно английски, което му дава още повече възможности за достъп до информация, споделя Румен.
Всъщност семейството е един от любимите обекти за снимане на Румен. Съпругата му Невена танцува в Клуб „Жарава“ към читалището в Първомайци и винаги, когато може, Румен присъства на нейни изяви. Разбира се, апаратът е с него. Така благодарение на Каращранов клубът има запечатани много свои представяния.
Стотици кадри има и с другите две „деца“ в семейството на Каращранов – ротвайлерите Бъди и Реа. При всяка възможност двамата с Невена ги взимат и си правят преходи. Често ходят до хижа „Божур“.
За нас това място има някакво особено привличане. Стигаме до там по не толкова традиционните маршрути, минаваме край манастира „Св. Троица“ и се спускаме към Самоводене. Кучетата тичат покрай нас, забавно им е и на тях, разказва Румен. Единственият проблем, който му създават Бъди и Реа при разходките, е, че в играта си често бутат статива.
Обичам да снимам пейзажи, особено изгреви и залези. Има много красота и извън популярните обекти като Хотнишкия водопад, Еменския каньон или Царевец. Преди, когато пътувах повече, често спирах просто ей така край пътя, за да щракна някоя нива със слънчоглед или някое дърво. Такива кадри ме увлякоха да се занимавам с фотография, признава Румен.
Признава и друго – че му е по-трудно да снима хора. Не, че не може или защото няма техника за това, напротив. Просто се е случвало той да хареса снимката, а човекът на нея от суета или самокритичност да не се одобри. Затова Румен Каращранов избягва да снима събития като сватби или кръщенета. Това са важни моменти в живота на един човек и не искам аз да съм този, който ги проваля с лоши снимки, казва Румен. Все пак отвреме на време се престрашава и прави жест към близки и приятели.
Питали са ме защо го правя за без пари. Още не мога да си отговоря. Мисля, че нещо ще се счупи, ако започна да продавам хобито си, че то вече няма да ме радва толкова. А защо да се лишаваме от нещо, което ни доставя удоволствие, и без това животът е достатъчно труден за всички, анализира Румен.
Малко по-хубав му се струва животът, когато синът му Славчо се връща от Англия. Младият мъж живее там от 8 г. Отишъл уж на бригада, но останал. Румен и Невена, като всеки родител, трудно приели решението му, но не го спряли, защото искат синът им сам да управлява съдбата си.
Та когато Славчо се прибира често си правим излети да снимаме заедно. Не се надскачаме, напротив – консултираме се взаимно. Неговата техника, естествено, е по-добра от моята, но за другите неща още не се давам, смее се Румен. И в този момент прави важно уточнение – че не харесва много обработени снимки.
Не виждам смисъл от това да обработиш един кадър до такава степен, че да не се разпознава. Но всеки снима така, както смята за правилно. Лично аз пипвам леко само контраста, изострянето и подсилвам цветовете, обяснява Каращранов.
Имало период, в който често снимал нередности около себе си. Особено в Първомайци – селото, на което много държи и в което се връща след 4 г. живот във Варна.
Не се чувствах добре там, Първомайци е моето място. Затова и се опитвах да показвам чрез снимки неща, които могат да се подобрят. Само че вместо да постигна този ефект, снимките събираха само критики и оплаквания колко ни е лоша държавата. Дадох си сметка, че нищо не мога да променя. Примирих се някак си, вече пускам в социалните мрежи само хубавата страна на живота, признава фотографът.
А сред хубавите неща на живота той нарежда и събития, случващи се в любимото му Първомайци - ваденето на богоявленския кръст от Янтра, мъжката сватба на Тодоровден и пр. Всяко от тях той снима, записва на диск и предоставя на организаторите абсолютно безвъзмездно.
На този етап това е моят начин да пазя Първомайци, казва Румен Каращранов.
Биляна МИЛЧЕВА
