И тази година фолклорния фестивал „На мегдана” в с. Арбанаси събира певци и танцьори от всички възрасти в два дни, за да покажат магията на българския фолклор. Той бе открит вчера, 9 юни, от зам.-кмета Ганчо Карабжаков. Фестивалът има конкурсен характер, като се оценяват изпълненията на участниците до 13 години, от 13 до 20 години и над тази възраст. Най-големите са от Кнежа, като средната им възраст е над 70 години.
Фолклорната надпревара започнаха най-малките от група „Габровски гласчета” към читалище „Габрово – 2002” с ръководител Стефка Стоева. Тя е сформирана през октомври 2017 г. Дечицата са от 4- до 12-годишни. Изпълняват основно песни от Габровския регион. Самата Стефка Стоева е завършила училището в Котел с гъдулка, сега работи в ДГ „Мечо Пух” и е била певица в ликвидирания отдавна Габровски ансамбъл. За да не прекъсва традицията, тя решила да основе нова фолклорна група, засега от 11 дечица, която разучава събраните от нея над 200 автентични песни. Макар създадена отскоро, „Габровски гласчета” вече имат много участия и печелят златни медали. Читалище „Габрово” им помага, но финансово участията подсигуряват родителите със собствени средства. Някои от тях са били в Габровския ансамбъл, а децата им продължават тяхното дело.
Впечатляващо беше участието в първия ден на ансамбъл „Бяла Неда” към читалище „Братство – 1860” от гр. Смядово, Шуменска област, които се представиха с три песни обработен фолклор. Читалището, което се счита за най-старото селско читалище в България, тъй като Смядово е сравнително млад град е с големи традиции в художествената самодейност. Тригласният хор „Бяла Неда” се изявява и като група за автентичен фолклор. Името идва от едноименната песен и хоро, те произхождат от Смядово и се изпълняват само там. Художественият ръководител Ганка Богданова Пенева ръководи в читалището и два танцови състава за автентични и обработени танци, детска група за изворен фолклор „Бабиното внуче”, вокална момчешка група „Юнаците”, вокална група „Мъниста” – също за автентичен и обработен фолклор, които взеха участие на тазгодишния „Старопланински събор”. Също към това читалище е и вокалната група „Маргаритки” за забавни песни, която обединява много талантливи деца с ред участия в чужбина.
Хор „Бяла Неда” съществува под това си име от 1992 г., състои се от 20 жени, но през него през годините са минали повече от 100. „Почти няма човек от Смядово, който да не е минал през читалището. И е хубаво, че има приемственост. Аз ги вземам още мънички. В „Бабиното внуче” се занимаваме с освен с песнички и с броилки и залъгалки, докато се научат правилно да интонират, след това преминават в по-горните групи, където вече овладяват двугласното и тригласно пеене. Пресъздаваме и обичаите. Аз много държа на смядовския фолклор и традиции, които са много богати. Вече големи, отиват студенти, връщат се, женят се и пак са тука. Имам две момичета, които вече са 40 години при мен.”, каза Ганка Богданова, която е събрала от смядовските баби стотици автентични песни. Записва ги, нотира ги и ги разучават в различните фолклорни формации, за да се предадат на следващите поколения. Ганка Богданова е възпитаник на Котелското училище, гайдаржийка. Завършва го през 1979 г. и от тогава работи неуморно в читалището, след като завършва школата за художествени ръководители в Пловдив.
Уникален танц „Калушари”, с лечебна сила, двестагодишен, изпълниха групата „От извора” - с. Хърлец, община Козлодуй, към читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1927” . Това е обреден танц, който се играе за здраве, на Св. Дух. На сцената на фестивала се представя болно дете, „калушарите” играят около него, един от тях взема болестта и детето оздравява. Играят с истински билки, сред които пелин. Билките се изхвърлят към публиката
Танцът е възстановен през 1956 г. и направен за сцената. Иначе се играе по домовете, там където има болен стопаните викат калушарите. „Калушарският танц има ефект действително. Стопанката дарявала с домашно тъкана кърпа всеки един от тях. И отделно хиляди благодарности, че са помогнали. „Калуш” бил злият дух, който по време на Св. Дух, когато цъфтят билките, правел лошотиите и тогава хората масово се разболявали. От там идва името на танца. Силни, здрави мъже счупвали ритуално гърне, с което се изгонвала болестта „калуш”. Танцът е жив във селото, практикува се и продължава да лекува. На един от фестивалите в Търговище наскоро, това е действителен случай, след показване на ритуалния танц, жена от публиката помолила калушарите да играят на болното й момиченце. След два месеца се обадила, че детето оздравяло. Тези, които ни познават, след като се хвърлят билките към публиката, си ги вземат и носят вкъщи. До другия Св. Дух. Ватахът, водачът на калушарите, бил с най-голям авторитет сред всички мъже. Той познавал билките и целебното им действие. Неговата китка с билки, с които поръсва болния и самите калушари е от пелин, риган, лавандула и други. Всичко при нас е автентично. Носиите, с които играят, са на 1 век. Бабите са знаели, не със съвременните препарати, а с тютюн, да ги съхранят”, разказа ръководителката на групата Таня Младенова.
Ритуалът е познат по поречието на Дунав. Имало калушарска група в с. Златия, но сега се събира само от време на време. В с. Байкал, Плевенско още съществува, но групата, която прави всяка година танца „Калуш”, е тази от с. Хърлец. За неговата автентичност потвърдил навремето и Николай Кауфман, след като бил показан на първия фестивал в Копривщица.
Калушарската група от Хърлец е от първите в България, вписана в ЮНЕСКО като жива културна ценност.
Ана Райковска
