Горнооряховските „Архангели” извадиха моторите и направиха впечатляващо откриване на новия сезон с шествие през града и празник на хижа „Божур”. За най-големите фенове на двуколесното придвижване обаче почти няма зимно прекъсване и моторът е не просто превозно средство, а страст и начин на живот.
Христо Рахнев, който е основател и президент на Мотоклуб „Архангели”, почти не слиза от мотора. Има две коли, но ги ползва само в изключителни виелици и снегове.
Емоцията е трудна за описване, въобще не става въпрос само за скорост, за порене на вятъра и за усещането за полет. Това е начин на живот, любов, страст, свобода. Все трудни за описване неща, казва Христо за своето хоби. 42-годишният горнооряховчанин, който иначе се занимава с енергетика, отделя на моторите и клуба всяка свободна минута. Страстта му е споделена от най-активните членове на МК „Архангели”, които се събират всеки петък в клубната къща, а покрай тях гравитират и още доста приятели и съмишленици. Организирането в мотообщества е важно, защото така се възпитава култура на движение и спазване на определени правила. Много хора имат погрешната представа, че мотоклубовете създават проблеми и дават чести жертви. Всъщност е точно обратното. По време на откриването на сезона в София се бяха събрали над 2000, дори близо 3000 мотора. Нямаше нито един сериозен инцидент. В същия ден имаше две жертви при катастрофи с мотори. Само че те нямаха нищо общо с мотоклубовете. Новините обаче ги представиха така, сякаш са свързани. Истината е, че има хора, които създават проблеми независимо дали са на мотор, с кола или пеша. Такива хора обаче не се задържат в организираните мотообщества, защото там се държи изключително на дисциплината и правилата, обяснява Христо.
„Кофирейсъри” наричат сериозните моторджии младоците, които яхват мотора колкото да изреват в квартала и да отидат до най-близкото кафе. Истинските карачи имат философия, която не е свързана с показността, големите кубици, ревящите двигатели.
Христо се запалил в много ранно детство покрай дядовците си на село. Първо бръмчал на „Симсон” и „Балканче”, а с усмивка си спомня за един „AVO Симсон спорт”, който бил преправен на двуколесен трактор и на него се учили хлапетата. Като направил години за книжка, минал на MZ – и вуйчо му имал такава марка, а и учебният му мотор бил такъв, така че има слабост към нея. Дълго време бил запален по пистовите мотори и карал много, макар и любителски. От 4 години обаче страст са му мотоциклетите с кош. Така постепенно забравил за пистовите машини.
Запалените по пистовите мотори в България нямат никакви възможности да практикуват и това е една от причините за пътните инциденти, освен неразумността на някои мотоциклетисти и лошата инфраструктура. У нас няма писта, освен донякъде в Каолиново. Най-близките са в Серес, Гърция и Букурещ. Като не могат да си позволят да карат на писта, момчетата превръщат в писта пътищата. Не че ги оправдавам, но ако имаше къде да карат щеше да е къде по-добре за всички, обяснява Рахнев.
Той самият вече е преминал годините, когато се е увличал само от скоростта. Сега търси машини с дух. Има четири мотора с кош, все знаменателни машини. Едната е „Ирбит” от 1959 г. – копие на познатото от военните филми БМВ, с което немците са изкарали Втората световна. Като го погледнеш и разбираш, че това е мотор с боен дух, гордее се собственикът му. В автопарка му има още един „Урал” К750 от 1975 или 76 година, който си го цени най-малкото защото му е набор, и един „Днепър” от 1993 г.
В момента обаче яко разтрива една „Ямаха” FJ1200 от 1988 г., която фабрично е направена с кош и е много рядка машина не само за България, но и в света. Шест месеца преследвал бившия й собственик, докато го придума да му го продаде. Червен уникат, който грабва погледа и радва собственика си.
Преди близо пет години трима навити като Христо моторджии решили да се организират. Проучили историята на мотообществата в Горна Оряховица и открили, че е имало мотоклуб и в началото на 90-те години. Клуб „Мотор” развивал дейност две-три години и бил доста добре организиран, но се разпаднал, след като лидерът му загинал в инцидент.
Така че на Архангеловден 2013 г. мотообществото възкръснало с учредителното събрание на новия клуб. Създали го около 15-тина човека. Името „Архангели” дошло не само заради църковния празник и светията, който е водач на ангелите и се бори със злото. Привлякла ги и символиката с ангелските криле, които станали част от отличителните им знаци. Желанието за полет и свобода е основополагащо за всеки уважаващ се моторист.
В клуба членуват различни на възраст и като професии хора. Доайен е Никола Маринов – вече пенсионер, бивш директор в „Складова техника”. Имат си и семейство – Маринета и Ангел Паневи. Тя е учител, а той агроном. Има още една дама, която работи в сферата на енергетиката. Имат пчелар, общински служител. Имат си дори представителство във Великобритания. Йосиф Анчев, който е зам. председател на клуба, от няколко години живее в Лондон и кара автобус на два етажа. Пратили му от тук мотор, но докато го подкара – му го откраднали. Все пак си го намерил, така че по лондонските улици се подвизава и моторист с отличителните белези на МСC „Архангели”. Иначе Йосиф се връща за всяко по-голямо събитие на клуба и е не по-малко отдаден от тукашните си колеги.
Да те приемат в мотоклуб не е чак толкова лесно. Кандидатите пускат молба и минават първо през проучване – известно време ходят на клубните сбирки, за да ги преценят останалите. След приемането остават на изпитателен срок. Ако издържат 6 месеца – получават нашивки, ако не се издънят и през следващата половин година – получават гръб. Нашивки и гръб са отличителни белези на всеки отделен клуб със съответната емблема. Да си достоен за тези знаци е постижение. Ако един се издъни, лепва петно върху целия клуб, обясняват ветераните в мотодвижението.
Имало е няколко случая, когато клубни членове са напускали, не защото са били гонени, но защото им е било показано, че не са желани. Няколко млади момчета си тръгнаха точно, защото показаха, че не са пораснали. Има и такива, които не могат да се впишат в колектив. Ние държим много на дисциплината, а някои хора не приемат, че могат да бъдат ограничавани. С такива се разделяме, споделя Христо Рахнев.
Повечето хора, особено в малки градове като Горна Оряховица, са скептични към мотоклубовете. Все пак в последните години има раздвижване и повече разбиране. Нашата цел е да си помагаме взаимно, да разпространяваме нашата философия за каране на мотор. Държим се настрани от големите клубове и си правим наша програма, обяснява Христо. Преди две години „Архангелите“ направиха благотворителна кампания в навечерието на Коледа и дариха парите за лечение на дете от Горна Оряховица. Обмислят и още такива акции. Редовно организират и каране на по-дълги маршрути. Тази година в средата на юни ще направят мотоколона до Халкидики, където ще обиколят ръкавите. Миналата година са карали до Керамоти и Тасос, преди това са били в Родопите, ходили са до Синая в Румъния. През август ще гостуват на клуба в Тутракан, където ще посетят братската могила на загиналите в тутраканската битка през Междусъюзническата война. На такива рейсове си личат истинските моторджии. Иначе от квартала до центъра с див рев е работа за децата, казват „архангелите”.
В „Архантели” има място за всички – независимо дали карат скутер, „Балканче” или „Харли Дейвидсън”. Няма дискриманиция нито за кубици, нито за пол или възраст. От всички обаче се изисква уважение към останалите и към духа на мотообществото.
Елена ВЕЛКОВА
