Големите вериги са залети с агнешко месо от Румъния, а нашето стои непродадено, твърдят овцевъди. Както всяка година по Великден и Гергьовден българските животновъди и техните браншови организации алармираха за дъмпингов внос от северната ни съседка и от Македония. Цените са с 10-15 % по-ниски от нашите, но месото е по-некачествено, защото агнетата са отглеждани при по-лоши условия, твърдят фермерите. Според представители на браншовите съюзи пък тази година има тенденция да се внасят живи агнета от Румъния, които се колят в български кланици и после месото им се продава като българско.
Какъв износ, какви големи вериги. Продадохме агнетата на парче. Който иска да яде хубаво месо, идва и си купува от фермите, сподели Димо Пеев от Драганово. Той има стадо от около 220 – 230 овце. Около Великден е продал към 40 агнета – най-вече на индивидуални клиенти и на малки магазинчета.
Нямаше голямо търсене тази пролет. Цените се задържаха като миналата година – 6 лева живо тегло и 12 лв. кланично. Не очаквам кой знае какво оживление и по Гергьовден, смята животновъдът.
Няма подкрепа за българския производител. Никой не рекламира българското месо и всеки се оправя сам, както може. Ако гледаш новините, ще разбереш какво става в Турция, в Сирия, в Лондон. Но излиза, че България е само София. Там всяка дупка я показват по телевизията. А как оцеляваме ние – никой не се интересува. Държавата въобще няма грижа за тези, които изкарват храната, не крие огорчението си Димо Пеев.
Не знам дали има масиран внос, по-скоро бяхме чули, че изкупуват български агнета за Румъния. При нас обаче се продава само българско агнешко месо, категоричен е управителят на „Макс Марк” Владимир Василев. Според него вносно месо би могло да има евентуално в големите вериги, но в по-малките месото си е българско.
Прес службите на „Кауфланд” и „Лидъл” не отговориха на запитването ни каква част от месото, което продават, е българско и има ли засилен внос. Според служители по Великден масово се е предлагало румънско агнешко. Цената му обаче не падна съществено под тази в по-малките магазини.
Проблемите на българските животновъди, особено на дребните фермери, са много по-сериозни от недоказания засилен внос на румънско месо преди празниците. Дребните производители трудно стигат до големите търговски вериги, първо, защото не могат да отговорят на изискванията за количество и ритмичност на доставките. Дори и да се доберат до възможността за договаряне на доставки, им се предлагат такива условия, че печалбата им да остане минимална.
Освен това пазарът на агнешко в България е силно ограничен и не се ли изнася, секторът ще продължи да се свива.
Агнешкото си е силно сезонна стока. Търсенето се засилва около двата празника – Великден и Гергьовден. През останалата част от годината върви много слабо и всъщност най-големите потребители са хората от мюсюлманската общност. Общо взето търсенето е константна величина и до голяма степен зависи от това колко са отдалечени във времето Великден и Гергьовден. Тази година, както са на почти един месец, ще се изяде повече агнешко. Сезонността му всъщност се определя най-вече от цената. Агнешкото е много по-скъпо от свинското и пилешкото и просто хората могат по-рядко да си го позволят, обяснява Владимир Василев.
Един от големите проблеми на сектора е липсата на работна ръка. Работата е тежка и мръсна. Във фермите се хващат предимно хора от малцинствата, а квалифицираните кадри са на изчезване. Преди няколко години си мислехме, че има раздвижване и надежда. Но сега съм по-скоро песимист, казва Димо Пеев.
Периодично производителите са в очакване за някакъв по-сериозен износ, най-вече към мюсюлманските страни. Но бюрократичните пречки са много и така и не се стига до големи сделки. В момента е актуална темата за износ в Турция. Принципно имаме споразумение с южната ни съседка, но все още няма реализация на договореностите. Малките ферми, като тази на Димо Пеев, обаче най-вероятно ще продължат да разчитат на продажби на парче и на верността на тези клиенти, които ценят качеството.
Елена ВЕЛКОВА
