Един от най-запазените антични градове в някогашните източни провинции на Римската империя по българските земи - Никополис ад Иструм, се подготвя за новия туристически сезон. През миналата година античното селище, което е част от културния туризъм на Велико Търново, е било посетено от близо 8000 българи и чужденци. Тази година за археологически проучвания от Регионалния исторически музей в старата столица отново кандидатстват с проект в Министерството на културата за около 57 000 лева, като предстои да стане ясно колко пари ще отпусне културното ведомство.
Повече от век български и чуждестранни археолози разбулват тайните на древните жители на селището отпреди 18 века. Преди няколко години от културното министерство отпуснаха около 2 млн. лева за социализацията на обекта. Днес Никополис ад Иструм е добре експониран и социализиран като едно археологическо бижу и е част от атракциите, които предлага културният туризъм на Велико Търново. Античният град се стопанисва от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Въпреки че археолозите работят тук повече от век, все още има малко популярни факти за него, както и неоткрити загадки.
„Много неща все още не се знаят за Никополис ад Иструм, но много факти са вече известни. Обектът се проучва вече 118 години. От 1900 година са първите археологически разкопки и затова време има вече над 1000 статии, научни и научно -популярни, няколко монографии, три тома с изследвания на британските колеги, с които работихме от 1985 г до 2004 година”, разказва д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старата столица.
Античният град е вдигнат в чест на победата на император Траян.
„Никополис ад Иструм е основан през втори век от император Траян в чест на победата му в така наречените Дакийски войни и самото име означава в превод Град на победата към Дунав. Защо Нике, а не Виктория? Защото в Източните провинции в римската империя са запазили гръцкия език”, обяснява Иван Църов, който от години е един от проучвателите на Българския Помпей.
Археологът допълва, че шест града по това време се наричали Никополис, затова и добавката ад Иструм – към Дунав, била нужна за уточнение в търговски и административни документи. Учените и археолозите са на мнение, че в селището са живели около 5000 човека.
„Още при основаването на града императорът Траян преселва от Никея на територията на днешна Турция, Мала Азия, занаятчии. И затова Никополис тръгва от самото си начало много мощно, много добре и от средата на 2 век до средата на 3 век процъфтява икономически. Той бил малък, но много кокетен град, с много красиви сгради и с много вложено изкуство в направата на каменните детайли, украсяващи тези сгради. Също можем да кажем, че е имал всички институции, които са били необходими да функционира едно римско селище. Имало е съдилища, градска полиция, бани, сграда с по-скоро контрол на търговията, а колежката ми - доц. Павлина Владкова, преди години намери една сграда, в която откри едно място, пет контролни тежести - екзагии. Това води до мисълта, че някой на това място е контролирал търговията“, разказва още д-р Църов.
За повече от век обаче археолозите са успели да проучат само централната част на античното селище. По думите на директора на музея, градът е бил много добре замислен като построен на ново място - разположението на сградите, посоките на улиците, както и откъде ще идва водата и къде ще се оттича. Посоките на античното селище почти съвпадат с идеалните посоки изток - юг, север - запад. Една практика, която е позната в античния свят още шести век преди Христа - това е така наречената Хипотамова система. Античният град е бил с привилегията да е със собствена монетарница и е имал своя хералдика. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от селището.
„Никополис ад Иструм е имал правото да сече монети, като от едната страна на монетата е императорът, а отзад е отбелязана персонификацията на планината Хемус - това е един млад мъж, който лежи до една канара, до него има елен и мечка, от канарата излиза вода и е написано „Аймос“, което на гръцки означава Хемус или Стара планина!“. Процъфтяващият град е бил посещаван от различни императори.
„Дори има абсолютно категорични сведения, че император Септимий Север и неговият наследник - императорът Каракала, са посещавали Никополис. Разбира се, възможно е и основателят на града - император Траян, както и неговият наследник Адриан, в началото на II век да са посещавали Никополис ад Иструм”, изтъква Църов.
В Източните провинции на Римската империя също била запазена традицията на гладиаторските борби. За съжаление, в Никополис не е открит театър или стадион, но има запазени три надписа, свързани с гладиаторски борби.
„В миналото дори имаше становище, че в малкия театър - Одеона, който е с места за 200-250 човека, че може би там са се случвали гладиаторски борби и ние наистина със студенти през 2000-2002 година направихме експериментално гладиаторски битки, оказа се, че една двойка може там да се състезава, но в единия от надписите пише, че в продължение на 10 дни се случили 20 гладиаторски битки и били убити сто диви зверове. Явно някъде извън града, на тези широки пространства, е имало дървена конструкция, от която за съжаление до наши дни не е достигнало нищо”, разяснява Иван Църов.
Римските бани като центрове на обществения живот също са функционирали в Никополис ад Иструм. По думите на директора на РИМ, всеки римски град си имал бани, защото в тях минавал общественият живот. Обичайно големите бани имали мъжки и женски отделения, но по-малките бани били с едно отделение, като във вторник бил денят, в който жените ползвали банята. В къпалните древните римляни прекарвали по-голямата си част от времето, както днес мъжете са по кафенетата и кръчмите за социални контакти. Социалният разрез, макар и 18 века по-късно, показва, че в града е имало различни професии, за които се съди по надписите на надгробните паметници. „Открили сме сведения за тепавичар, също така диригент на религиозен хор, както и за ветеринар. Безспорно тъй като керамичното производство е било много добре развито имаме цяла махала на грънчари, и всички други професии, каменоделци, такива които секат камъните в каменоломните, такива които ги оформя,т такива които правят декорацията”, споделя археологът.
Църов уточнява, че водните съоръжения които доставят вода в града, също са се обслужвали от персонал, който е специализиран. Докато на 50 километра на север, на река Дунав са били разположени римските легиони, в плодородните земи по поречието на река Росица, се разполагали именията и вилите на земевладелци.
"Отглеждали са се много зърнени култури, а животновъдството е било доста развито. Около 85% от месната храна, която са консумирали по това време жителите на селището, е била от домашни животни и само 15 % - дивеч. Това съдим по обработката на костния материал, който откриваме. Имало е и интересни екзотични животни, тъй като има открити единични кости на лъв от трети век. Вероятно присъствието му се обяснява или с гладиаторските борби, или е бил част от атракциите тук. Много кости от бобри се откриват. Оказва се, че в река Росица някъде до средата на 19 век са живели бобри, но през 19 век изчезват напълно, когато заработват кожарски фабрики в района”, информира Иван Църов.
Все още не са проучени некрополите край Никополис ад Иструм. Изследователите знаят къде са градските некрополи, още преди доста години са засекли това, което се вижда - 122 могили и около десетина плоски гробници.
"Различните видове гробни съоръжения се дължат на различните видове етноси, които са живели в селището. Траките, макар и романизирани през IV- V век, продължават да запазват своя обичай гробниците им да бъдат под могили. Докато преселниците от Мала Азия – те си запазват техния обичай на погребване в саркофази или в гробни камери”, казва директорът на РИМ.
Археолозите се надяват, когато започне строежът на Автомагистрала „Хемус“ в този участък и трасето премине през Северния некропол, да се ускори проучването му и да излезе нова любопитна информация освен за погребалните ритуали - и изобщо за живота в античното селище. По-голямата част от артефактите от Никополис ад Иструм се пазят в Регионалния исторически музей, а някои като контролна търговска маса, статуя на Ерос, каменни надписи и надгробия - в Археологическия музей в София. По думите на Църов, голяма част от статуите не са запазени, тъй като езическите са били унищожени при утвърждаването на християнството.
От бронзовите фрагменти има и глава на император Гордиан Трети. Запазени са постаменти на статуи, по които съдят каква е била пластиката. От 1986 до 2004 година археологически екипи и британски студенти извършваха интензивни разкопки с финансиране от Британската академия. Преди пет години пък Министерството на културата вложи около 2 милиона лева за социализиране на обекта. Напоследък обаче държавата има възможност за един сезон да отдели по-малко от 20 000 лева, което е крайно недостатъчно и забавя проучванията. Въпреки това от музея полагат усилия за изследователска работа и за поддръжка на обекта.
Така че Никополис е златна мина, още повече, че този римски град е на чисто място, не е като останалите римски селища по българските земи под съвременен град, както е случаят със Стара Загора, София, Варна и Пловдив.
„Човек спокойно може да разгледа и да се абстрахира от съвременната цивилизация и да се върне 18 века назад”, категоричен е Иван Църов.
Ася ВАСИЛЕВА
