Старите къщи на Велико Търново придават не само романтиката и очарованието на града, но са част от неговата памет. Повече или по-малко бляскави, те са свидетели на знаменателни исторически събития, в тях са живели достойни личности, които с делата си са набелязали и нашият път. Някои от тези къщи вече безвъзвратно сме загубили заради ново строителство, безразсъдно високомерие или престъпно нехайство. Други се опитваме да спасим. Както и спомените за тях, защото и къщите разказват истории.
Сарафидевата къща
Около Старата поща, стъпила на сегашната ул. „Стефан Стамболов”, се намирала прочутата къща на Венетия (Винития) и Стефан Сарафови – Сарафиди, известна по името на собствениците си като Сарафидевата. Къщата отдавна я няма, а сведенията за нея, доколкото ги има, са благодарение на издирванията на историчката Тодорка Недева. Информация „за тая бележита къща” с модерен европейски вид ни е оставил в спомените си Тодор Янков от 1939 година: „Тя е масивна постройка с търговски мази под нея и без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността й, обаче, беше красива и великолепно наредена. Стените й бяха покрити с живопис, представляващ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети. Във всяко помещение висяха грамадни, венециански полилеи и също такива огледала по стените”.
Къщата не била собственост на кой да е, а на един от първенците в Търново. Богат и с голямо влияние сред властта преди Освобождението, Стефан Сарафов – Сарафиди, макар с гръцко име, но чист българин, се отличавал с родолюбие, а в поведението си не петнял името си и с „най-малката непочтена постъпка”. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) той продължава да е част от каймака на търновското общество и е един от най-авторитетните местни търговци и индустриалци. От Освобождението до 1885 г. в града работи негова фабрика за точене на коприна, намираща се на Севлиевското шосе, която през 1893 г. е наета за преработка на копринени пашкули за износ от търговските фирми „Д. Ангелов & и Ил. Петров” и „Ст. Георгиев &”. Като представител на елита той бил сред щастливите петима собственици на файтони. Неговото най-модерно за времето си возило се отличавало от останалите по това, че е покрито с червена коприна и се забелязва отдалече. Не по-малко известна в града е и съпругата на Стефан Сарафиди - Венетия. Тя била не само „природно будно жена”, но и е „учила в гръцко училище, когато български училища в града въобще не е имало”.
Сарафидевата къща е арена на исторически събития
През 1879 година в „този малък дворец” Стефан Сарафиди. „приютява” първите строители на нова България - участниците в Учредителното народно събрание, приело „Търновска”-та конституция. В дома на Стефан и Венетия Сарафови нощува руският императорски комисар княз А. М. Корсаков. За неговото посрещане там отново свидетелстват спомените на Тодор Янков: „Заобиколена от някои по-първи гражданки, тя (Венетия Сарафиди – б.а.) приветствува с кратка и уместна реч пристигането в къщата й на княз Дондуков, като същевременно малки момчета, облечени в бяло, пуснаха над главите на придружаващата княза свита няколко бели гълъби - символ на мир и любов”. При посрещането на руския императорски комисар във Велико Търново Евгения Кисимова, основателка на Женската община и на дружество „Милосърдие”, също приветства високия гост, пускайки чифт бели гълъби. През същата знаменателна 1879 г. в известния търновски дом отсяда и новоизбраният български княз Александър I Батенберг. „И него г-жа Сарафиди радушно посрещна, при възторжените приветствени викове на навалицата”, свидетелства Тодор Янков. За нещастие, скоро в цялата западна част на Велико Търново избухва пожар, който „хвърли в тревога целия град и помрачи общата радост”. В този тежък момент „множество народ се трупаше и пред къщата на Сарафиди, дето бе отседнал князът”. Той самият, „дълбоко опечален”, застава на „доволно обширния балкон”, издаващ се над каменните стъпала пред къщата и безпомощно извърнал глава към пожарището, наблюдава трагедията, сполетяла старата българска столица.
Консулските къщи
Наредени една до друга на ул. „Пандели Кисимов”, но водещи се на номера 1, 3, 5, 7 и 9 на съседната ул. „Евгения Кисимова”, са красивите 5 консулски къщи. В тях на първите три номера се помещавало руското консулство, а на съседните 7 и 9 - френското и австрийското за краткия период между 1862 и 1864 г. След това дипломатите местят представителствата си в Русе, тъй като корабоплаването по река Дунав се развивало с бързи темпове и за търговците било по-удобно да използват пристанището в този европейски град. Строени още в средата на 18-ти век, те били представителни, а благодарение на реставрацията от новите си собственици след 2012 г. пазят блясъка си и днес. Две от тях са закупени от англичани, а дирите на първите собственици се губят. Знае се, че къщата на номер 9 някога била на Илия Стоянович Шапкаря. Интересна е обаче е запазената и строена в предвъзрожденски стил през 1776 г. къща на номер 1, част от руското консулство. Че е строена още преди Възраждането личи от липсата на отворения чардак, характерен за строителството през възрожденския период. Днес тя е собственост на София Белчева, снаха в стар търновски род, която е успяла да запази много от автентичната атмосфера на този дом.
Къщата посрещала генерал Гурко
.
Сградата е купена през 1884 г. от прапрародителите на съпруга й Йордан Тодоров, фамилия Тодорови, като сватбен подарък на прабабата му. Още по турско време тя била собственост на българи. По документ къщата била 110 кв. метра и долу имало два дюкяна, в единия се помещавал обущар. Свекърът на София разказвал, че генерал Гурко е отсядал в тази къща, знаейки, че някога там се е помещавало руското консулство. Това станало по времето, когато и живеещата наблизо Евгения Кисимова посрещала с хляб и сол освободителя на Търново. Всичко това преминало покрай ушите на София Белчева и едва години по-късно, когато и той, и съпругът й са вече покойници, тя започва да се рови из архивите за историята на къщата. Другият любопитен факт, който е чувала, е, че скринът и канапето в къщата са останали от пребиваването на легендарния генерал. Автентични са и оставените след ремонта врати вътре в къщата, крилата на прозорците, входната врата. На повече от сто години са закачалката, сандъкът и шкафът. Мебелите в спалнята също са от много старо време.
Консулската къща е паметник на културата и нейната реставрация била напълно съгласувана. Единственото неавтентично във външния вид по нея са поставените и платени лично от София Белчева цифри с годините, датиращи построяването както на нейната, така и на съседните къщи. Залепената къща на номер 3 пък в по-ново време била собственост на големия български артист Димитър Панов. През 60-те години на 20-ти век, когато властта отреждала на семейство най-много по 60 квадрата собственост, той я продава, след като във всяка стая от собствената му къща започват да настаняват наематели.
Останали на по един жилищен етаж до към края на 20-те години на 20 век, както били построени в началото, са къщите с номера 5 и 7, а след това били надстроени с по още един. Само тези, с номера 1 и 3, където било руското консулство, са останали в автентичен вид и като външна, и като вътрешна архитектура, с типичния голям вестибюл и разположените наоколо стаи.
Къщата на Кокона Анастасия
Надвесена над улиците „Пандели Кисимов” и „Никола Пиколо”, тази емблематична къща до скоро беше сред най-красивите във Велико Търново. Сегашните собственици не дочакаха бавещото се с години решение на чиновниците от НИНКН и на 19 януари 2016 г. къщата се срина. Сега от нея стърчи само скелетът, но реставрация все пак ще има. Дори обаче да се възстанови в първоначалния си вид, къщата ще бъде почти изцяло изградена и няма да е същото. Удивителното е, че две години след излагането пряко на външни атмосферни условия, носещите греди на тази почти 300-годишна къща са напълно запазени, в което се уверих сама. Проучванията за историята й са на архитект Донка Колева, а описанието, което стига до нас, е преди тя да се събори.
Датирана от 17-ти век, с външния вид тя показвала, че е била притежавана от богат търговец от края на 18 и началото на 19 век. Голяма дървена двукрила порта откъм юг отвеждала към малък двор в покрит навес-вестибюл, от който се влизало в две богато орнаментирани жилищни стаи с дървени резбовани тавани, профилирани с рисуван холкер. Стените били изографисани и много красиви. Към избените засводени помещения се влизало със стълба от покрития двор. Северната фасада е разчленена от 13 прозореца гледащи към Трапезица.
Къщата е известна с името на Кокона Анастасия и е свързана с една голяма търновска фамилия. Тя е дъщеря на търновския търговец Сава Хаджиилиев и сестра на известния учен и лекар д-р Никола Савов Хаджиилиев (Пиколо), живял и работил във Франция. Анастасия е майка на д-р Димитър Кирович, който е първият дипломатически агент на княжество България в Белград в периода 1879 – 1884 г. Къщата е реставрирана през 1969 г. и използвана за база на реставраторите и проектанти от НИПК. През 1983 г., при извършени аварийно спасителни разкопки от АИМ при БАН с ръководител Златка Генова, в приземието е разкрит таен проход и фрагменти от глинени съдове от 12-13 в., което е свидетелство за средновековно строителство в тази част на града. През 1994 г. половината от къщата се връща на наследниците на Никола Пиколо Сава и Антония Стефанови, живеещи в София. Години по-късно, частта от къщата, притежание на държавата е продадена на Атанас Арнаудов, който успява да изкупи от наследниците тяхната половина. Започнал да я ремонтира, но Институтът за паметниците на културата го спрял, защото не правел каквото трябва. Отказал се и зачакал правилните указания.
Но къщата не можела да чака. Така един ценен културен паметник, в който легендите разказват, че е отсядал и Левски, рухна заради нечие безхаберие.
Ана Райковска
