Архитект Донка Колева е родена в Трявна, на 26 март 1956 г. Професията наследява от дядо си Дончо Колев, който бил дюлгерин. Спомня си, че като малка, с братовчедите много обичали да си играят с калъпите му за кирпич и другите му инструменти, които намирали на тавана. Завършила е „Архитектура” в София. През 1980 г. постъпва на работа във великотърновския филиал „Янтра” на ИНКН. До 1989 г. е работила като проектант, предимно с реставрация на възрожденска архитектура. И градоустройство. Като млад архитект изготвя идейнозастроителния план на квартал „Максим Райкович”, реставрира къщи по ул. „Гурко”. Работила е по обекти в Трявна, Габрово и Боженци, Горна Оряховица. 
През 1989 г. постъпва на работа в кметството на Стария град като архитект, за три години. После - в отдел „Култура” в Общината като специалист по старата част. През 2002 г. завършва курса на „Шайо” в София, с преподаватели от училището, което дава следдипломна квалификация на архитекти по опазване на културното наследство. Тогава прави проект за възстановяване на църквата „Св. св. Кирил и Методий”, който преподавателят й Бенжамен Мотон много харесвал. Поискал заснемането на църквата и отнесъл проекта в Париж. А археологическият й обект бил Шишмановата баня, който вече е реализиран. Сега е главен експерт в Дирекция „Култура, туризъм и международни дейности”.
- Архитект Колева, хората идват във Велико Търново заради Царевец, църквите и музеите, но и заради старите къщи, които намаляват…
- Ето този проблем не можахме да го решим. Единичните обекти от национално значение можахме да ги включим в различни програми, но с големия обект – груповата ценност историческо селище, нещата се случват по-трудно. Макар че старата част е също от национално значение. Проблемите са от няколко страни. Предимно частната собственост на тези сгради. Публичните пространства – улиците и площадите, пък са собственост на Общината. А обществените сгради, собственост на различни ведомства, изискват средства за поддържането им, с които тези ведомства не винаги разполагат. Точно липсата на средства и стимулирането да се влагат те в тези обекти са причината за сегашното състояние.
- А има ли въобще желание?
- В моите разговори със стари търновци съм се уверила, че те имат желание, знаят към кого да се обърнат и питат какви са програмите. Но кой пък ще контролира дали се изпълнява това, за което ние даваме средства? Липсва стратегическа последователност как трябва да се случват нещата. Въпреки това, подпомогнахме някои собственици с проекти да направят текущи ремонти по фасадите, най-вече по главната улица.
- След демократичните промени май не е имало дългосрочна визия за развитието на Стария град?
- През 2004/2005 г. Общината подготви една концепция за Стария град, в която много добре бяха посочени проблемите. Управлението на недвижимото културно наследство и в по-развитите европейски държави също не е лека задача. Трябва да имаме финансовите механизми по различните проекти, държавата също трябва да помага.
- Но докато се решават тези проблеми къщите, особено тези, които не са паметници на културата, но ценни за ансамбъла, се рушат - често оставени така от собствениците, за да продадат терена или да построят нещо ново. А старото е безвъзвратно загубено…
- Когато една сграда – културна ценност се самосрути, в Закона е записано, че тя се възстановява в същия вид, а нейният демонтаж се разрешава от министъра на културата. Но безспорен е фактът, че паянтовият градеж на сградите няма как да бъде вечен. Той или трябва да се преизгради, или да се укрепи. Затова най-уязвими са и най-често изчезват сградите от времето на Възраждането.
- Знае ли се колко стари къщи са изчезнали за последните десетилетия?
- Тази статистика трябва да я има в НИНКН, защото ние нееднократно сме искали да актуализираме тези списъци. Лично аз съм се постарала във връзка с устройствения план на града, който се изготвя, да сверим с колегите стария кадастър и това, което сега ще влезе в плана като културни ценности. Оказва се, че 64-65 сгради са под въпрос дали са културна ценност, след като са преизградени или на мястото им е направен хотел или стоят празни. И за тях няма никаква документация, по която могат да бъдат възстановени. Визирам период от 30 години. И в днешно време, както има проблеми със стария сграден фонд, може би стотина къщи Велико Търново по някакъв начин е загубил. 
- Кога ще излезе този подробен устройствен план за старата част?
- Сключен е договор, на етап е съгласуване с НИНКН. Изготвен е идейният проект. Под стара част се разбира „Варуша“, „Гурко”, „Максим Райкович”. От „Майка България” до площада пред Царевец. Проблематична част, в която сградите са строени като следват терена, с различни размери, по различно време. Всяка сграда трябва да бъде огледана и това може да помогне на хората като купуват имот, да знаят какво може да направят там и докъде да се простират. Все пак сградният фонд трябва да се подобрява, защото иначе лишаваме младите хора от възможността да го обитават. И ще изостане старата част на града. Това е проблем и на другите европейски градове. Даже във Франция старата градска част не се желае от младите хора и се обезлюдява. Затова трябва да мислим и за доброто обитаване на тези територии. Освен за сградите, трябва да мислим и за начина на паркиране.
- От старата улица „Хаджи Димитър”, от 80-те насам, остана само една стара къща до началото на ул. „Гурко”. Улицата напълно смени вида си. Кой го допусна?
- Нито една преписка не минава без печата и санкцията на Министерството на културата, респективно НИНКН. Всичко, което е правено по тази улица като проектиране е съгласувано с тях. През 2002 г. обаче стана едно отписване на редица сгради като културни ценности, а останаха само като сгради в груповия паметник ул. „Хаджи Димитър”. Това развърза ръцете за преизграждането или изграждането в нов вид на много от сградите в имотите.
- Тогава ли се измени и ул. „Гурко”?
- По ул. „Гурко” нямаме чак такива големи обеми, но има доста сгради, които са в много лошо състояние и от много сгради има само останки. Особено по ската откъм реката. Причината тук е лошото отношение на собствениците, липсата на поддръжка. А тези сгради наистина са на 100 години. Улицата се създава някъде през 1860 – 1870 г. Без намесата като вид проект за реставрация на сградите, няма как те да продължат да съществуват. Трябва да бъдем реалисти. Ако една сграда е много ценна, нека тя да остане за обществено ползване. Да бъде адаптирана за музей, за някакъв Дом, да я показваме на поколенията. Но ако трябва да се обитава, тя трябва да отговаря на съвременните хигиенни изисквания.
- Каква ще е съдбата на пакетираната сграда на площада пред Царевец? Ще бъде ли реставрирана? Тя оформя площада…
- Мисля, че там се знае кой е собственикът. Тази сграда може би нямаше да има тази съдба. Това, което аз знам, е, че беше закупена навремето от банкера Кюлев и идеята беше да се възстанови, даже има проект в НИНКН за съгласуване. Но съдия-изпълнител я продава на други. Това, което сме предписали за нея от комисия през 2016 г., е да се възстанови. Но собственикът трябва да изготви проектна документация, да я съгласува и министърът на културата да разреши демонтажа, ако се наложи. А то ще се наложи, особено откъм западната страна.
- Новината от последните дни е за реставрацията на църквата „Св. св. Константин и Елена”. Колко средства ще са нужни?
- За да се довърши интериора и реставрацията на фасадата и укрепителните работи на камбанарията около 300 хиляди лева. Ще се направи фугиране, нарушените каменни блокове, които са на полуколонки или там, където има ерозия и са изчезнали трябва да бъдат реставрирани или върнати. Или с подмяна със същия камък. Отваряне на затворения в началото на XX век притвор. Той може би пак ще остане затворен, но във вид на витрини. Сега в момента е зазидан с тухли. Църквата е била много красива. Майстор Колю Фичето я е направил с едни колонки и дъговидни отвори. Западната фасада е била прекрасна. Проектът включва нейното възстановяване, в първоначалния й вид. А подвижните колони, които са дървени, са свалени и се съхраняват, предоставени са на отец Давид. Ако се направи реставрация на западната фасада, ще бъдат върнати. Проектът е изготвен много отдавна от архитект Дафина Керелова. Църквата е укрепена по неин архитектурен проект и конструктивен проект на инженер Гено Тотев. При реставрацията трябва просто да се довърши този проект. Той нищо не променя, а възстановява храма във вида, направен от майстор Колю Фичето.
- Реставрацията тази година ли ще започне?
- Зависи по каква програма ще се кандидатства. Ако средствата са държавни, трябва да се извърви пътя за обявяване на обществена поръчка. По-скоро ще започне догодина. Другият вариант е с дарители, но трябва да се подготви много добре контрола.
- Какво ще включва реставрацията на църквата „Св. св. Кирил и Методий”?
- Ще се прави реставрация на изчезналата камбанария и купол. Ако погледнем старите снимки на Търново преди земетресението през 1913 г. тя се вижда в силуета на града. Била е основна доминанта на този квартал. А камбанарията, която е сега, е била часовникова кула.
- Как искате да видите старата част на Велико Търново след няколко години?
- С годините мисля, че имам вече изградено компетентно мнение за начина, по който може да се развива градът. Имаше преди време звено, общинска структура, което се занимаваше точно с проблемите на Стария град. Трябва да има наистина пряк контакт с хората и исканията им, както и специалисти, които да се занимават с програмирането на Стария град. По този начин ще се решат много от проблемите. Не е необходимо за Стария град да се отделят кой знае колко средства от бюджета на Общината, но по един обект да бъде на година, ще има значителен ефект. И всяка година да се надгражда. В бъдещия Закон за старите столици това предлагаме, да има една структура в Общините, която да се занимава конкретно със защитените територии, както беше по-рано.
Ана Райковска
В материала са използвани снимки от Фейсбук групата "Старо Търново" - www.facebook.com/starotarnovo
