На фона на ситуацията в българския хандбал и въобще в спорта в България, нашите момчета се представиха доста добре, смята треньорът на ХК „Локомотив” Йордан Димитров, който придружаваше отбора на ПГЕЕ „Ломоносов” на Световното ученическо първенство по хандбал в Катар. Най-важното е, че натрупаха опит, който няма как да получат в нашите първенства, добави и учителката по физическо възпитание Искра Благинова. След срещите си с най-силните отбори в тяхната възраст те вече имат ново самочувствие и нов поглед върху играта. Ако намерим начин да приложим поне част от опита на другите страни, може да правим спорт на много по-високо ниво, смятат Димитров и Благинова.
Отборът на ПГЕЕ представяше България на Световното, което събра в края на февруари най-добрите ученически отбори от цял свят в Доха, Катар. Горнооряховските момчета се оказаха в тази престижна компания, след като спечелиха финалите на Ученически игри за юноши 8-10 клас миналата година. За пътуването им помогнаха много фирми и частни дарители от региона. В крайното класиране горнооряховските хандбалисти останаха 15-ти след 4 загуби и 3 победи.
Хубавото беше, че играта им се подобряваше с всеки следващ мач. Ако бяхме започнали с противниците, които срещнахме накрая, можеше и да сме по-напред в класирането, разказа Йордан Димитров. Само че момчетата на ПГЕЕ трябваше да играят с Франция веднага след едно убийствено пътуване с влак и самолет без никакво време за почивка и аклиматизация. След това дойде срещата с друга голяма сила в хандбала – Хърватска, която българите също загубиха.
В началото като че ли имаше стъписване и дори малко уплаха. Но нашите момчета проявиха характер и се съвзеха. Всъщност видяха, че не отстъпват чак толкова на големите сили, особено технически, но нямат техния опит и обиграност, сподели Искра Благинова. В третата среща българите играят напълно равностойно със сърбите и са на крачка от успеха. Късметът обаче не е на тяхна страна и в крайна сметка губят само с един гол разлика. Ако бяхме спечелили, този мач, а това си беше съвсем възможно, щяхме да сме поне с две места напред в класирането. Но в крайна сметка това не е най-важното в случая, а опитът – и за момчетата, и за нас, смята Йордан Димитров. Набрал скорост отборът завършва първенството с победи – служебна над Иран, после убедително над Мароко и с 34:14 над Румъния в спора за 15-то място.
В началото играта не се получаваше. За момчетата това е първото участие в такова първенство и в мачове с такива противници. В България всичко им се получава лесно и с малки усилия, защото нямат конкуренция в своята възраст. Тук обаче видяха какво означава истински хандбал и как се играе на световно ниво. След първоначалното стъписване те намериха сили и заиграха почти като най-добрите.
Част от момчетата на ПГЕЕ играят в горнооряховския „Локомотив”, има и играчи на „Левски” (Левски). Йодан Димитров направил две тренировки в крачка за стиковане на играчите. Лошото беше, че на практика бяхме без външна тройка. Само Петър Николов играе на тази позиция в клуба, а тук трябваше двама от пивоти да се праквалифицират на гардове. Това направи нападението ни по-слабо, разказа подробности Йордан Димитров. С най-много постоянство била играта на вратаря Георги Маринов, а най-много голове вкарал Владислав Йоргов.
Спортът не е държавна политика в България, за разлика от почти всички други страни, които имаха представители на първенството. Не става дума само за пари, а и за организация и изграждане на система, която да развива младите спортисти. По време на финала между Австрия и Германия гледахме хандбал от съвсем друго ниво. Сякаш на терена бяха вече завършени хандбалисти, а не ученици. Но в Германия събират най-добрите още след 7 клас в едно училище по области. След това те учат заедно и тренират в един клуб. Подобна е системата и в другите държави. Не говорим за спортни училища, децата учат в нормални гимназии, които обаче развиват усилено и някакъв спорт заедно със съответния клуб. Така се получава, че отборът на едно училище на практика е националният отбор на една страна в този спорт. Затова и във всички отбори, с които играхме, имаше по 6-7, дори 8 национали, разказват треньорите. Същата система прилагат и домакините от Катар. Хандбалът е много бурно развиващ се спорт в арабската държава. Инвестират се много средства в зали и подготовка. Катарците станаха дори световни шампиони, макар и с отбор, в който масата са натурализирани европейци. Но пък след този успех, по спорта са се запалили много местни момчета. И по примера на европейските страни те са събрани в едно училище, за да тренират и учат заедно.
Катарците все пак са извоювали свето масто от пясъците, а от пустинята са създали перфектни условия за живот. Така че не е учудващо, че могат да правят и спорт. Всичко се прави с много пари, но и с мисъл. Първо изграждат пътища и инфраструктура, а след това вдигат нови комплекси. Разстоянията са големи и колите са задължителни. Но пък, както можете да предположите, бензинът е почти без пари. За един долар с такси можете да обиколите целия град. Така че пешеходци по улиците почти няма, жени пък никакви, разказват късметлиите, посетили Доха.
Първенството беше много добре организирано. Имахме всички условия, така че единствено трябваше да мислим за играта, разказаха българите. Спортната им база е уникална, няма нужда да казваме, че ние сме на светлинни години след тях. Но пък и самите те като хора са изключително позитивни, добронамерени и отзивчиви, споделя Йордан Димитров.
Всички отбори имали и ден в пустинята, където яздили камили, а после имало вечер на нациите. Организиран бил и културен фестивал с базар, на който се предлагали характерни за всеки народ ястия и предмети. Нашият щанд с розово масло, суджуци, мед, баници и мартеници бил буквално разграбен. Момчетата пък облекли народни носии и показали българско хоро. Мартениците бяха много интересни за местните, пожънахме голям успех с тях, разказва Искра Благинова.
В Катар думи като не мога, не знам, няма да стане – не съществуват. Поставяш проблем и правят – струват, но му намират решение. Още на гарата в София обаче се върнахме в действителността. Половин час ни отне да си заверим груповия билет за влака. Обиколихме няколко гишета, препращаха ни от човек на човек за нещо, което на пръв поглед изглежда елементарно. Там се срещнахме с българи, които от години живеят в арабската държава. Лекарят и физиотерапевтът на първенството бяха българи. Те ни разказаха, че в Катар има доста голяма българска общност – над 540 души. Нямат проблеми с тамошния начин на живот, защото си има европейски магазини, в които могат да пазаруват и аркохол, и свинско. Ако спазваш правилата, нямаш проблеми. Държавата е много сигурна, макар и да не се виждат полицаи по улиците. Разчита се много на техниката – навсякъде има наблюдение и скенери за проверка. За учениците пък бил осигурен постоянен ескорт при придвижване от хотела до спортната зала.
Благодарим на всички, които помогнаха за пътуването до Катар. Благодарим и на момчетата, които бяха най-дисциплинираните на първенството и не ни създадоха никакви проблеми, казаха накрая триньорите.
Българският хандбал не е на високо ниво. Конкуренцията е слаба и няма връзка между училище, клуб и федерация. В тази ситуация за нас е огромен успех, че въобще сме били на такъв световен форум. Видяхме, че децата ни не са по-малко талантливи, но трябва да имаме друга организация на работа, за да имаме успехите на международно ниво. Сега започваме да работим за повече турнири в чужбина и контролни срещи със силни съперници. За няколко мача в Катар, момчетата ни израснаха сякаш с месеци. Движат се по съвсем различен начин, демонстрират истинско самочувствие. Трябва да запазим тази инерция, смятат Йордан Димитров и Искра Благинова.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
