Колкото и да е забързан денят ни, тръгне ли човек по главната улица на Велико Търново, погледът му все ще се поспре по красивите стари къщи, наредени от двете й страни, та чак до Царевец. Тяхната романтика, макар поизветряла с времето, някак неусетно ни пренася в една епоха с вкуса на бяло сладко и гъсто ароматно кафе. А от прозорците, обрамчени с оригинални корнизи, сякаш ще доловим мелодията на стара градска песен. Една епоха на бурно съзидание, копнеж по новото и модерното и стремеж и ние да сме като европейците.
Този неповторим ансамбъл на старата градска част, заради който се стичат туристи от всякъде, е дело на майстори и архитекти, които ние все по-често забравяме. Или никога не сме знаели техните имена. А къщите, построени от тях и оформили облика на старата столица след Освобождението, стоят повече от столетие. Нашият разказ е за най-големят след Колю Фичето архитект на Търново в цялата му история, живял в края на XIX и началото на XX век – майсторът и предприемач Стоян Герганов.
Той е роден през 1865 г. в с. Керека, Великотърновско. След като завършва 3-ти клас в селското училище, отива при брат си в Търново и се хваща като чирак по строежи. Първо като зидар, после като дърводелец. През 1889 г. 24-годишният тогава Стоян Герганов участва на търг и спечелва правото на първия си собствен градеж – оградата на Девическата гимназия. За да последват десетки. Умира през 1906 г. по време на строителството на църквата в Стражица. Погребан е в нейния двор. Синовете му също следват занаята на баща си. По-малкият – Рашко, напуска училище, за да работи с него, а през 1905 г. заминава за САЩ, където завършва първо средно образование, а после архитектура. Рашко Герганов става изключително известен и преуспял архитект в щата Мичиган. През 1947 г. при него отиват и двамата сина на брат му Цоню Герганов и също стават архитекти.
Стоян Герганов оставя в наследство над
80 сгради в старата столица и околността
В Търново те са около 60. И всичко това – за 17 години. Повечето е проектирал сам. Не само архитект и строител, но и амбициозен предприемач, той явно е наемал за работа достатъчно хора, защото в рамките на година се е справял с по три строежа. Строи къщи на заможни граждани, фабрики, мелници, училище, мост край село Миндя. Той прави скелето за построяването на прочутия Стамболов мост, а венец в архитектурното му творчество е най-луксозният и модерен за времето си хотел – „Цар Борис”. Забележително е колко много от къщите, покрай които минаваме всеки ден, са дело само на един архитект, но пък с какъв размах... Изкушена от достиженията на Стоян Герганов и негов изследвач е арх. Донка Колева, експерт в Община Велико Търново за старата градска част. Тя му посвещава редица публикации в медии и специализирани издания. Благодарение и на спомените на по-големия му син Цоню, който му е помагал, до нас достигат сведенията за живота на бележития българин. Данните, които дава Цоню Герганов са от 1958 г. В стария кадастър на Велико Търново и в БАН се пазят планове и чертежи на архитекта, официално заверени с печат на Общината. Част от архива му е собственост на неговите наследници.
Знаят се и собствениците на къщите
Любопитното е, че по описа на сина му, до нас достигат данни не само за къщите, които Стоян Герганов е построил, но и за техните собственици с професиите им. Ще споменем и техните имена, защото всеки дом носи духът на този, който го е обитавал. В миналото те са били напредничави, интелигентни хора, получили образованието си в престижни западноевропейски университети и поискали да пренесат тази модерна култура и в България.
През 1893 г. Стоян Герганов вдига къщата на адвоката Моско Николов Добринов на ул. „Читалищна” 7. Съществува и до днес, а тогава тя се намирала непосредствено до тогавашната турска кадийница и до салона на читалище „Надежда”, който бил в строеж. Запазена е и къщата на Христо Прусев, на ул. „Читалищна” 6. На ул. „Иван Вазов” 6, строен през 1896 г., е домът на юриста Георги Мазаков. А особено интересната къща на същата улица с номера 8 и 10, който е със свод под долния етаж, е на известния печатар Ефрем Попхристов и на часовникаря Григор Анастасов. Пак на ул. „Иван Вазов” 25 е къщата на доктор Иванчо Тодоров, построена през 1896 г. А на номер 21 е на доктор Панайот Селвели, която е по проект на арх. Никола Лазаров от 1900 г., но като изпълнител на градежа е участвал Стоян Герганов.
По улица „Велчо Джамджията” също има доста запазени негови сгради. На номер 19, точно до паметника на Никола Пиколо, е къщата на Илия Калпакчиев (1891 г.). А на номер 20 е живял търговеца Михаил Рачев (1893 г.). По улица „Стефан Стамболов” са запазени сградите на номера 27 и 29, които са на печатаря и книгоиздателя Панайот Хаджипанайотов.
На ул. „Независимост” 35 е била къщата на прочутия адвокат Марко Тотев. За съжаление тя е съборена, за да се построи старата банкова поща, сега известна като сградата с часовника на БТК. Стоян Герганов е строил и по улица „Христо Караминков”. Там, през 1891 г. той прави къщата на самия революционер Христо Караминков. Съществува и до днес. На номер 1 е на мелничаря Пеньо Велков. Тя е една от емблематичните сгради на Търново - ъгловата къща на „Независимост” и „Христо Караминков”, до Паметника на обесените. Скоро беше обновена, не толкова сполучливо. На ул. „Максим Райкович” 2, през 1898 г. строи за Христо Хаджиангелов. На ул. „Медникарска” 12 е къщата на адвоката Атанас Байнов (1895 г.). На същата улица гради домът на месаря Цвятко Върбанов, а на номер 5 - на Добри Радославов.
Сега тези къщи са културни ценности, които трябва да съхраним. Строени с вещина, сградите на Стоян Герганов до една устояли на голямото земетресение в Търново през 1913 г. Тези, които днес не съществуват, са по ул. „Васил Левски”, съборени, за да се построи сградата на съвременната ни Община. Там са били къщите на юриста Никола Икономов и търговеца Васил Ангелов. А на мястото на самата Община – изключително красивата и представителна къща на хаджи Стойко Иванов, строена през 1896 г. Стоян Герганов е градил къщи и по ул. „Васил Левски”. През 1894 г., на същата улица, на номер 35, където сега има кооперации, той вдигнал къща и за себе си. Всички те просъществували до към 70-те години на 20 век. Друга негов къща е имало там, където сега е факултет „Изобразителни изкуства”.
Никой не е можел и тогава, и сега да отрече талантът и въображението на Стоян Герганов. Но те все пак избуяли на благодатна почва. Продукт на Дряновската школа, чиракувал една година при Колю Фичето, той си извоювал майсторското свидетелство с труд и учене. Тогава строителните гилдии били с много строги правила, школовката била солидна и майстор не се ставало току-така. Дюлгерите познавали много добре каменоделството и начина на градеж на паянтовите сгради. А за нашата земетръсна зона паянтовият градеж е най-разпространеният. Това бил най-устойчивият, тъй като системата от дървени сантрачи в двете посоки, които са във вид на скара в каменния градеж са действали като противоземетръсни шайби. Тази система е прилагана още по времето на Второто българско царство, в крепостните стени, а майсторите в следосвобожденско Търново владеели до съвършенство тази система. Познавал я изтънко и Стоян Герганов.
Стилът на Стоян Герганов
Това, което се вижда в изработката на проектите му е владеенето на новите модерни течения, които навлизат в Търново непосредствено след Освобождението. Първите силни проекти и реализации, които прави, са в бароковосецесионни стилове. Металните балкони, които той поставя, стават много модерни за града и характерни за нашия уличен силует. Като негов знак са триъгълните фронтони над прозорците. По тях можем да разпознаем, че сградата е строена от майстор Стоян Герганов. Друг особен негов маниер е изграждането и на т.н. мансардни етажи, белег на европейската архитектура. Такъв прави и при проектирането и строежа на хотел „Цар Борис”. Като истински пионер в тогавашното ново строителство, в хотела той въвежда за пръв път поцинкованите керемиди, наречени шиндли. Те също станали много модерни за онова време, напълно в унисон с желанията на будните и прогресивни търновци.
Ана Райковска
