-Светослава, с какво лично ще запомниш един от най-успешните български предприемачи Стефан Шарлопов?
-С невероятния му и заразителен смях, той издаваше цялата му природа, целият му свят. Стефан беше много спонтанен човек, директен, на моментни болезнено откровен човек, със силно изразено чувство за справедливост.
-Трудно ли се общуваше с човек с бизнес размаха и активите на Шарлопов?
-Не, нямах никакви проблеми по време на срещите, в които провеждах своите интервюта, които послужиха като основа за биографичната му книга и част от моята авторска поредица „Лица за милиони“. На моменти той се разголваше емоционално твърде много дори за моите критерии на автор и журналист. Смея да твърдя, че беше много благодатен събеседник. Както се казва, той ме пусна вътре в къщата, а за мен остана предизвикателството да го покажа на читателя отвътре като човек и личност. Имаше ситуации, в които дори съпругата му Бояна искаше да спестя някои подробности, но Стефан нито веднъж не си позволи да ме цензурира. Отдавам го на това, че той познава професията и знае какво очаква и иска да прочете публиката. Нямаше нито един въпрос, на който не пожела да отговори. Единствено настоя да спестя имената на съсобствениците на къщи в Созополис, макар че тази информация е публична. И аз все пак се съобразих. Погледна ръкописа в работен вариант, преди да подадем книгата за печат. Нанесохме дребни корекции, по-скоро в дати.
Но Стефан не беше от хората, които допускат всеки до себе си. Не обичаше да се злоупотребява с личното му пространство.Била съм свидетел да наругае свой познат, че го е обезпокоил без повод в съботния следобед.
-Какво научи за себе си от познанството си с Шарлопов? Имаше ли своя рецепта за успешен бизнес и какво всъщност е посланието на тази книга?
-Всеки млад човек трябва да рискува. Не може да се прави успешен бизнес, без да се рискува. Големите проекти на Стефан винаги са били авантюристични. И Девин, и фабриката за кроасани „Роял фууд“, хотелът в Германия, но най-голямата авантюра се оказа сделката и комплексът от затворен тип „Созополис“.
-Пресилено ли е да се каже, че всъщност Шарлопов е платил с живота си заради огромния риск и стрес, който носеше сделката за проекта „Созополис“?
-Не, не смятам, че пресилено, защото аз знам и съм пряк свидетел какво му струва този проект. Мисля, че той плати със здравето си за реализацията на този проект. Той пое този проект с много задължения и тежести. Стефан Шарлопов никога не е обичал да работи и да си служи с кредити. Той не обичаше да има дългове, пък било и към банки, и се стремеше бързо да покрива своите задължения. А тук ставаше въпрос за задължение от порядъка на 50 млн. евро. Стефан беше подложен на огромен стрес, денонощно живееше, както се казва, на педал. Голяма част от бизнес разговорите покрай продажбите на къщичките в Созополис минаваха на тежки маси.
-Говореше се, че Шарлопов е имал проблеми с алкохола?
-Не, Стефан не е имал проблеми с алкохола, но все пак знаеше как да посреща своите гости и партньори. Няколко пъти му бях казвала, че трябва да обърне сериозно внимание на здравето си. Обещаваше ми, че ще се подложи на пълни изследвания. През миналата година отказа алкохола. Дори ми спомена, че 4-5 месеца не е близвал алкохол. Той спортуваше, всяка сутрин излизаше да тича, докато бе в Созополис. Но стресът, на който бе подложен, бе наистина убийствен.
-Има ли подготвен човек, който може да управлява неговата бизнес империя?
-Казвала съм го и пак ще го повторя - Ева Шарлопова е напълно подготвена и вече управлява уверено хотелиерския бизнес на Шарлопов. Тя беше изградена от баща си, но е малко по-различна в подхода си. Управлява с хладен ум, не влага толкава страст и емоции в мениджмънта на бизнеса.
-Стефан Шарлопов е известен бургазлия, но защо се откъсна от родния град?
-Стефан бе и си остана бургазлия докрай. Той винаги е изтъквал, че това е негов роден град. В книгата е описана историята, когато събира свои приятели от младостта и се сблъсква със завистта и злобата на нереализиралия се човек. Но в никакъв случай това не е повлияло на отношението му към Бургас. Той много си го обичаше.
-Кое беше любимото му място?
-Боженци. Там бе адресната му регистрация по лична карта и там упражняваше правото си на глас. Но напоследък много обичаше и Созополис.
-Шарлопов винаги е бил човек с кауза. Споделял ли ти е за някакви нови обществени проекти?
-Стефан беше приключил с хотелиерския бизнес. Говоря за оперативното участие и нови инвестиционни проекти. Вълнуваха го младите хора. По-скоро мислеше за изграждане на някакво бизнес училище.
-Той се справи изключително успешно в първия сезон на „Звездни стажанти“. Умело се вписа в ролята на българския Тръмп. Дали бе готов за нов сезон?!
-Стефан се забавляваше с тази си роля. И аз смятам, че се справи много добре. Но не сме коментирали и поне аз лично не знам дали се е подготвял нов сезон. Според мен проблемът на този формат бяха изхабените лица, на които заложиха продуцентите. Съгласете се, ама на кой би му било интересно да гледа как Марта Вачкова продава дюнери. В оригиналния американски формат се залага на неексплоатирани лица. Единствено попадение за мен бе Стефан Шарлопов като големия бос. Всъщност и в тази роля той бе себе си.
-Светослава, за кратък период България загуби четирима крупни бизнесмени, които притежаваха активи за над милиард лева. Какъв е твоят коментар?
-Бизнес революцията в България на практика изяжда своите деца. Познавах и четиримата крупни бизнесмени. Те бяха едно поколение с изключение на г-н Цоцорков. Вижте, безспорно това е загуба за България. Та те формираха голяма част от капитала на България. Всеки един от тях остави работещи предприятия, големи структури, където са заети хиляди българи. И по-голяма част от тях станаха жертва на тоталния стрес, на който бяха подложени.
-А защо голяма част от българите злорадстват в момента, когато се разпространи информацията за кончината на някой голям предприемач?
-Ами защото социализмът ни възпита в андрешковщина. Бедният е задължително добър, богатият чорбаджия - изедник. Представете как би прозвучало това в една държава като Германия. Трябва да ценим и пазим хората, които създават условия за работа, плащат заплати и данъци и най-вече носят големи отговорности.
