Събота, 13 Мар 2021
            
Общество

Тодор Живков обявил Килифарево за град, объркал го с Калофер (СНИМКИ)

  04.02.2018 08:48
 Тодор Живков обявил Килифарево за град, объркал го с Калофер (СНИМКИ)

Скъпи спомени пазят по-възрастните жители на Килифарево от далечната вече 1973-та година, пише в новия си брой областният седмичник „Кореспондент“. Именно тогава близкото до Велико Търново село е обявено за град. На празненството идва почти цялото ръководство на БКП, начело с държавния лидер Тодор Живков. В детайлите на онези дни и духът на времето навлиза историкът Михаил Стойчев, който живее в Килифарево и е уредник в Регионалния исторически музей. Неговият разказ представяме и на читателите.
Защо Килифарево иска да стане град
През 70 – те години на ХХ в. село Килифарево „пожелава” да стане град.  Това се случва в периода на „зрелия” социализъм, когато понятието „гражданин” е синоним на достойнство, престиж и личен просперитет. През декември 1970 г. във В. Търново се провежда партийна конференция, която избира дотогавашния секретар на Общинския народен съвет в Килифарево Никола Атанасов за първи секретар на Общинския партиен комитет. Още в първите месеци на своята работа той си поставя като главна цел изработването на Програма за укрепването на Килифаревската община. И действително през следващите няколко години Килифарево просперира. През 1973 г. се навършват 50 години от Юнското въстание, в което килифарци вземат дейно участие. Също така се навършват и 70 години от основаването на БКП в Килифарево. Около година преди това сред партийния и обществен елит на селото се заражда идеята то да стане град.
Делегация до София
В личен разговор през зимата на 1972 г.,  пред част от ръководството на партията във В. Търново, партийният секретар Н. Атанасов заявява, че килифарци желаят тяхното село да бъде обявено за град. Партийните лидери приемат с одобрение идеята. Общ. партиен комитет в Килифарево изготвя предложение до Окр. комитет на БКП и Окр. народен съвет във В. Търново, в което е залегнато искането Килифарево да стане град. Те от своя страна го представят пред Държавния съвет на НР България. В последствие обаче това предложение сякаш се „загубва” някъде из държавната администрация и въпроса буквално е забравен. Приближаването на 50 – годишнината от Юнското въстание и все още нерешения въпрос за „град” Килифарево кара Първият секретар да се заеме още по- сериозно с нещата. В началото на месец май 1973 г. Никола Атанасов, кметът Петко Куцаров и директорът на училището Иван Трифонов формират делегация, която заминава за София. Нейната цел е да проследи до къде е стигнало изпратеното по официален път предложение Килифарево да стане град и да връчи лично покани на Т. Живков, П. Кубадински и Д. Джуров да присъстват на тържествата по случай годишнината от Деветоюнското въстание и основаването на партийната организация в селото. Разбира се това е много хитър ход, защото по онова време нещата се решават много лесно, ако имаш благословията на другаря Първи. Делегацията обаче претърпява неуспех и се прибира.
„Другарят Живков каза да изготвиш указа“
„Одисеята” има своето продължение. На 25 май същата година делегацията отново е в София. Отиват и при Димитър Туджаров – бивш председател на Окр. народен съвет във В. Търново. Той от своя страна ги завежда при П. Кубадински, взел лично участие като командир при построяването на „Прохода но Републиката” и е отсядал в Килифарево. На кафе и коняк започва разговора с него. След като тримата излагат причините за своето посещение и предават личните покани за участие в юнските тържества, Кубадински се обажда на Т. Живков и му казва за предложението на килифарци. Държавният глава дава своето съгласие Килифарево да стане град и приема поканата за участие в тържеството, което е насрочено от Кубадински за 10 юни. След това в телефонен разговор нарежда на П. Таков: „Другарят Живков каза да изготвиш указа”.
Трескавата подготовка
Непосредствено след успеха на делегацията започва и подготовката за предстоящото голямо събитие. Жителите на Килифарево са обхванати от „всеобщ ентусиазъм”. Навсякъде се говори и коментира само темата, свързана най вече с наближаващото идване на Т. Живков. Буквално за броени дни селото се благоустроява. Разбира се всичко това става с организирането на постоянни бригади. В процеса на подготовка не е подмината и охраната на предстоящия митинг.
В очакване на Първия
На 10 юни площадът в бъдещия град е изпълнен с над 5000 души. Около 10 часа пристига и дългоочакваният гост и неговата делегация. Присъства и цялото окръжно партийно ръководство на В. Търново. Гостите са посрещнати с хляб и сол. След това под ръмящия дъжд всички се подреждат на специално направената за това трибуна пред местният ресторант. След като прозвучават химните на България и Съветския съюз, тържеството е открито от Първия секретар на партията в Килифарево. Следват приветствия от страна на различни обществени организации. Думата е дадена на Пеко Таков, който прочита дългоочаквания указ за провъзгласяването на Килифарево за град. Пред микрофона застава и Т. Живков. Той приветства „жителите на най-младия социалистически град в България- Калофер“, но миг след това го поправят. Едно изречение, част от словото на Т. Живков пред килифарци, също се помни от тях много ясно и до днес. „Ние се гордеем с Килифарево, което е една от нашите твърдини, крепост на българщината, на революционното движение, а днес – крепост на социализма”. Разбира се тези думи на другаря Първи за тях не са просто клише. Те са техните три маркера за собствена килифаревска ценност – историческо минало, революционни борби и социалистически придобивки.
Всичко по старому
След като приключва тържеството делегацията посещава специално подредената за случая изложба в читалището. Следва поднасяне на цветя от Т. Живков и П. Кубадински пред Братската могила на селището. След това всички се отправят към ресторанта, където е приготвен празничен обяд. Така Килифарево тръгва по пътя на своя „градски бит и култура”. За повечето килифарци нищо особено не се променя след като стават „граждани”. Още на другия ден след тържеството живота си продължава „по старому”. Но в годините след 1973 г. в Килифарево са построени няколко жилищни блока, ТКЗС се преобразува в АПК, няколко от магазините по главната улица стават Универмаг, изготвен е проект за градски транспорт. А през 1983 г. е открит и Историческия музей.
Михаил МИХАЛЕВ
 


Ключови думи
Килифарево Тодор Живков град Михаил Стойчев обявяване
0 Коментари
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати