Седмият Национален събор на овцевъдите в България ще се проведе от 11 до 13 май традиционно над Петропавловския манастир край Лясковец. С оглед на Европредседателството на България и Годината на европейското културно наследство, на чуждестранните гости организаторите от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) ще се стремят да покажат традиционната пастирска култура на България. Акцентът на събора ще бъде международното участие, като тази година се очаква както рекорден брой участници от Европа и Азия, така и много чужди посланици.
За програмата и новостите тази година говори Симеон Караколев, председател на НОКА, който е убеден, че съборът ще бъде най-посетеното събитие по време на Европредседателството.
Включените в програмата събития до голяма част ще повтарят миналогодишните. Отново ще се чуят родопските гайди, които през 2017 г. предизвикаха голям интерес, ще има изложения на животни, кулинарно щоу, състезания по стрижба на овце, народни борби и фолклорни конкурси. Ще бъде поощрено участието на повече самодейни състави.
За първи път две вечери ще има безплатна хоротека. Своето майсторство ще покажат грънчари, тъкачи, резбари и други занаятчии в Арт работилници на открито, като се очаква тази година много повече майстори да излязат на терен. Потвърдено е участието на учениците от Училището за художествени занаяти в Трявна. Разширява се и пазарът на биопродукти.
Симеон Караколев сподели и за проблемите в сектора овцевъдство.
Все още се работи по меморандума на Съюза на овцевъдите в Европа, като няколко държави, особено Унгария, е твърдо против влизането в Съюза на Англия като участник. Сега държавите членки са 16. „Моята идея е това да бъде географски, а не политически съюз. На събора ще финализираме дискусиите”, каза г-н Караколев. Мнението му е, че с оглед на новата европейска селскостопанска политика трябва да се върви към окрупняване и сдружаване на фермерите в организации и браншови съюзи и бъдещето и там за малките и дребните производители. Предложението към ЕК е да има повече мерки, които да промотират и поощряват консумацията на овче месо и продукти от овцевъдството в ЕС. Сега 20% от консумацията ни на агнешко месо е внос от Австралия и Нова Зеландия.
„По-големият наш износ на агнешко месо за Арабския свят е популизъм”, категоричен е Симеон Караколев. „В близко време ние не можем да бъдем конкурентен износител в тези държави. Срещу нас застават Австралия и Нова Зеландия. Трябва да се каже на фермерите, че там цената на нашето агнешко е 4 долара за килограм. Трябва за този пазар да произвеждаме нещо, което да е скъпо. А агнето само по себе си не е скъпо. Там търсят тлъстоопашатото агне, което е поне с 50% по-скъпо. В момента в България има около 1 млн. овце, а можем да изнесем най-много 50 хиляди. Австралия има 80-90 млн. овце и изнася 3 млн. месечно. Не сме интересни, защото не можем да поддържаме големи количества. А имаме и силен вътрешен пазар, особено около Гергьовден и Великден”.
Според председателят на НОКА Наредба 3 не е действаща. Потърпевши от нея са 10 % от овцевъдите, главно в Северозападна България, където няма толкова млекопреработватели и някои от тях продължават да работят в сивия сектор. За овцевъдството недоволството е, че две трети доказват произход а продукцията, една трета - не. „Едните прибират субсидии без да доказват нищо и лошото е, че в един момент това се очертава като държавна политика”, смята г-н Караколев.
Асоциацията е изпратила писмо до Социалното министерство с разрешение на МС да се внесе работна ръка и чака отговор. Не по-малко от 1000 овчари са нужни за овцевъдството в момента. Заплатите, които сега се дават от фермерите са от порядъка на чисти 600 – 700 лв., а едно семейство, тъй като това е в повечето случаи работа за семейства, може да си докара към 1400 лв. доход.
Ана Райковска