Килифарево е един от малкото градове в страната, който в началото на демокрацията остана със старите имена на улиците си. Един от площадите носи гордото прозвище „9-ти септември”, а главната улица все още се казва „Георги Димитров”. Тя прелива в улица „Трифон Саралиев”, който е един от героите на социалистическото движение в Килифарево и участник в Септемврийското въстание през 1923г. Името на партизанина Димитър Бълхов пък е увековечено на една от пресечките в града. Пл. „Георги Саралиев”, улиците „Петко Ахчиев”, „Марин Яламов”, „Денчо Палазов” и много други все още носят имената на партизаните от Килифарево. Не малко са и паметниците на видни комунисти и борци за народна свобода, които и до днес се намират в централните части на града.
Червен кмет настоявал за смяната на имената
През 90-те години обаче килифаревци забравят славното си социалистическо минало и пренебрегват факта, че през 1903г. в Килифарево е създадена първата социалистическа структура с ръководител Стоян Сивчев. Притиснат от „модата”, която се вихри в цялата страна, кметът на Килифарево Димитър Яламов започва да води преговори за смяна на килифаревските улици. Градоначалникът е от БСП, произлиза от партизански род, но въпреки това държи на промяната.
Килифарево се разминало с площад „Тодор Живков”
По това време археологът Мирко Робов е заместник-председател на Постоянната комисия по култура в местния парламент, а БСП има пълно мнозинство във Великотърновския общински съвет. Същата комисия се занимава и с преименуванията на улици в различните населени места. При него пристигнал Димитър Яламов и заявил, че всички политически сили в града са се споразумяли за преименуване на площади и улици. Оставил и папка на бюрото.
Робов обаче решил да му припомни, че най-важният акт за Килифарево е указът на Тодор Живков, който превръща населеното място от село в град. След което взел предадената му папка и попитал кой от площадите ще бъде кръстен на името на Първия. Кметът го погледнал с недоумение и буквално му казал, че ще бъде линчуван ако кръстят площад на Живков. Робов обаче бил непоколебим и още веднъж попитал кой голям площад ще носи името на Тато. Кметът направил последен опит, но до разбирателство не се стигнало. Все пак централният площад в града е преименуван от „Георги Димитров” на „България”. На него се извисява и паметникът „Краят на битката”, който не е социалистически, а символизира приключването на Втората световна война. Негов автор е скулптурът В. Вълев, на който пък също е кръстена улица в Килифарево.
Тодор Живков приветствал жителите на Килифарево
След разговора с Мирко Робов вече никой не повдигнал въпрос за смяна на социалистическите имена в Килифарево. Това е и причината улиците все още да навяват носталгични спомени на голяма част от населението в градчето. И до днес Мирко Робов разказва историята за спасяването на старите имена пред върлите комунисти от Килифарево, които пък му припомняли думите на Тодор Живков при обявяването на селището за град. Първият споделил с какво е известно населеното място и казал:
„Ние се гордеем с Килифарево, което е една от нашите твърдини, крепост на българщината, на революционното движение, а днес - на социализма.”
Не случайно през 1983г. излиза книгата „Килифарево - Комунистическа крепост”, издадена от ДИ „Септември”. В нея се описва създаването на комунистическото движение в Килифарево, създаването на първата комунистическа комуна, участието на жителите в Юнското антифашистко въстание през 1923г., а по-късно и в Септемврийското въстание.
Рухването на „Комунистическата крепост”
„Комунистическата крепост” обаче падна на изборите през 2015г., след като кметът на БСП Димитър Събев беше избран за пореден мандат, но този път от партия ГЕРБ. Неговият колега от близкото минало Димитър Яламов също напусна социалистите, за да стане кандидат на ГЕРБ през 2007-ма година, но това не му донесе успех. Сега след поредната политическа промяна, в Килифарево все още се водят спорове за това дали градчето продължава да е червено...
Михаил МИХАЛЕВ
--135.jpg)
