Някои от първите ученици на Борис Александров в уникалната му Керамична школа, създадена в СУ „Вичо Грънчаров”, се върнаха след повече от 30 години във възстановеното ателие на училището.
Бивши и настоящи възпитаници на Школата работиха заедно, създадоха съвместни творби, които си обещаха да завършат следващата седмица. Защото керамиката е дълъг процес и са необходими поне десетина дни преди идеята да се превърне в готов продукт.
Инициативата за среща на поколенията е на директора на училището Нели Атанасова, а с реализацията се заема сегашният ръководител на Школата Надя Александрова – дъщеря и ученичка на основателя. Канейки някои от първите ученици на баща си, тя хвърля мост във времето и се надява съвместната работа да е вдъхновение за децата.
Отзоваха се хора с различни занимания - прокурор, графичен дизайнер, фризьор, художник. Всички те са успели в своите професии и са запазили интереса към изкуството, събуден от Борис Александров преди около 30 години. Към творческата група се присъединиха и днешни учители в СУ „Вичо Грънчаров”, които са и възпитаници на училището. Първото в живота си керамично платно създаде и директорката Нели Атанасова.
Наскоро възстановеното керамично ателие се изпълни бързо с творческия ентусиазъм на гостите, някои от които не са се връщали към глината четвърт век. Но явно не са забравили наученото навремето. „Госпожата ни каза, че трябва да им показваме, защото отдавна не са работили с глина, но те всъщност ни показаха много неща”, обобщи атмосферата петокласникът Симеон.
Всяко от децата направи творчески тандем с някой от гостите и съвместната им работа ще може да се види на традиционната годишна изложба на училището в началото на май. Докато се стигне до експониране обаче, творческите двойки ще трябва да се срещнат поне още веднъж. Сега предстои работите им да съхнат. После ще се изпекат в новата пещ, която пристигна току що в училището. След това паната и скулптурите ще трябва да се оцветят и отново да се изпекат.
Процесът е добре познат на първите възпитаници на Школата, които покрай работата се отдадоха на спомени – за дългите часове в ателието, за уроците, научени от Борис Александров, за участията в международни изложби в Холандия, асамблеята „Знаме на мира” и т.нат.
Ако не беше Борис Александров и керамичната школа сигурно животът ми щеше да протече по съвсем различен начин, казва Петър Крусев, който е професионален художник и член на сдружението на горнооряховските художници ГоАрт. Той бил ученик на друго училище, когато се записал в кръжока по керамика на Борис Александров. Толкова се увлякъл по невероятния свят на изкуството, който му разкрил преподавателят, че се прехвърлил да учи във „Вичо Грънчаров”, а след това станал художник.
Помня как Борис Александров всеки път ни казваше: „Работете, няма невъзнаграден труд”, спомня си Петър. И точно това изречение, но казано от директорката на училището Нели Атанасова, станало причина за възраждането на Школата.
Борис Александров я създава в началото на 80-те години на миналия век и я ръководи почти 20 години до пенсионирането си. По онова време тя няма аналог в друго българско училище. След това обаче се оказало, че няма кой да продължи делото му и ателиетата са изоставени. Възстановяването на уникалната школа е мечта на Нели Атанасова, която много иска да възроди обучението по изкуства в СУ „Вичо Грънчаров”. Преди няколко години са възстановени паралелките по музика и рисуване, но керамичното ателие все така си остава затворено. Докато на погребението на Борис Александров Нели Атанасова не се запознала с дъщерята на основателя на Школата, която също е керамик и дълги години е работила с баща си.
Когато чух от г-жа Атанасова изречението, че няма невъзнаграден труд, с което баща ми ме мотивираше навремето, знаех, че ще успеем и ще възродим неговото дело, казва Надя Александрова.
Ателието вече е пълно с живот всеки ден. Децата печелят награди при всяко участие в национални конкурси. На годишната изложба в Художествената галерия ще могат да се видят част от наградените работи. Както и съвместните творби, създадени в часовете за среща на поколенията.
Елена ВЕЛКОВА
