Изключително ценният ръкопис – Томичовият псалтир, създаден през XIV век (около 1360 г.) в Килифаревската света обител, ще бъде показан във Велико Търново през декември. В момента той е изложен в Националния археологически музей при БАН и там ще остане до 8 декември. Идеята за това да го видим е на депутата Валентин Ламбев и със съдействието на сдружение „Русофили”. А инициативата е по повод 150-годишнината на Българската академия на науките.
Томичовият псалтир, наречен по името на откривателя си Сима Новакович Томич през 1901 г., по художествена стойност на изящните миниатюри може да бъде сравнен само с Лондонското Четвероевангелие на цар Иван Александър и Ватиканския препис на Манасиевата хроника.
Той се съхранява в Държавния исторически музей в Москва от 1902 г. и за пръв път напуска пределите на Русия, за да се върне след 7 века там, където е създаден.
Ръкописът съдържа 301 листа хартия със 109 великолепни миниатюри. В него е включен целият Акатист на Пресвета Богородица илюстрован с около 25 – 30 миниатюри. Началната миниатюра е със сцената на смъртния час на Христос. На нея е изобразен йерусалимски храм, в унисон с антиюдейските елементи в псалтира. А началната страница отразява реална житейска ситуация – бубонната чума, покосила неизброимо хора и причина за преселването на хиляди евреи у нас и в Европа.
Езикът, на който е написан ръкописа, е кирило-методиевия език от IX – X век. Възникнал е в монашеска среда. Липсват каквито и да е било белези, че е поръчан от царя. Миниатюрата на лист 226 подсказва мястото и средата на създаване на илюстрованият ръкопис. Там, от двете страни на иконата на Христос са изобразени монаси и певци, като крайната фигура вляво, на голобрад юноша, облечен в костюм, характерен за облеклото на болярите от този период, се свързва непосредствено с поръчителя на паметника.
През 1990 г. благодарение на Аксиния Джурова Томичовият псартир е издаден фототипно в два тома. Тя е неговият най-задълбочен изследвач.
Ана Райковска
