Етнографска сбирка с експонати, дарени от жители на Стрелец, бе открита днес в горнооряховското село.
С мини музея на практика се надгражда Празникът на захарната метла и маджуна, който тази година записа петото си издание. Създаването на сбирката иде да остави на поколенията завета да помнят миналото и корените си.
Няколко тематични къта са обособени в сбирката. Единият представя обикновен селски дом, другият – дома на по-заможно семейство, показани са и сечива и инструменти от бита на местните хора, а специално място е отредено на наградите на НЧ ``Заря 1900`` и ПК ``Нов век`` - с. Стрелец. И защото миналото трябва да се помни, в мини музея има експонати и от времето на социализма.
Акцент в сбирката е и Празникът на захарната метла, който трайно се наложи в културния календар в Горнооряховско. Тази година празника откриха зам.-кметът на Горна Оряховица Йорданка Кушева и кметът на Стрелец Райна Цвяткова. В програмата се включиха 18 състава от общините Горна Оряховица, Стражица, Елена, Павликени и Лясковец. Грамота и кутийка маджун от организаторите имаше за всички, които помогнаха за създаването на сбирката и за опазването и популяризирането на местните традиции и обичаи.
Празникът на захарната метла се ражда преди 5 г. по идея на бившия председател на НЧ ``Заря 1900`` Йордан Дянков. Той пръв донася семената на захарната метла в селото след дългия период, в който тя е забравена.
Иначе отглеждането на захарната метла в Стрелец датира от XVIII в. Предполага се, че в Стрелец захарната метла идва с преселниците от Еленските махали. Климатът в селото наподобява този на Арбанашкото плато и е много благоприятен за виреенето на растението. Някога хората са се събирали в т. нар. маджунджийници, за да извлекат соковете на метлата и да ги превърнат в маджун.
Варенето на самия маджун траело по няколко дни. Заради по-високата си захарност метлата измества дините и пъпешите, които преди това били използвани от местните за направата на маджуна. Жителите на Стрелец си правели и друго сладко изкушение – т. нар. маджун с кокалче, или маджун с тиква в него.
Повече от половин година отнема пътят от нивата до маджунджийницата – от ранна пролет със засяването на семената до началото на октомври, когато се прибира реколтата. Отглеждането на метлата наподобява това на царевицата, с тази разлика, че метлата е по-устойчива на суша.
Днес 4-5 фамилии в Стрелец засяват площи със захарна метла. Един от хората, които се занимават с отглеждането на растението, е пчеларят Румен Христов.
Той обработва около декар с културата, а опитът му е показал, че за предпочитане е метлата с кафяв клас. По думите му маджунът може да се ползва като заместител на захарта в сладкарството, още повече, че той е по-безвреден за здравето. Метлата не се тори и не се пръска, уточнява Христов.
За ползите на маджуна разказа и домакинът на ПК ``Нов век`` Иван Гайдаржиев, който участва в засяването, изрязването и изцеждането на метлите. Преди 5 г., когато решихме да възродим отглеждането на захарна метла в Стрелец, купихме за 20 лв. един клас от Търговище. Търсят ни хора с ракови тумори, които твърдят, че маджунът им помага, чувал съм, че е полезен и при проблеми с обмяната на веществата, обясни Гайдаржиев.
Биляна МИЛЧЕВА
