Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  22° C
    Facebook   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Роденият в Долна Оряховица почетен гражданин на Сеул Аврам Агов: Формулата на азиатския успех: хората са най-важният ресурс

    Световна война няма да има, оптимист е специалистът по Корея

    29-08-2017 0 1850

    Най-ползваният коментатор от българските медии на събитията в Далечния изток – Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 г. Завършил е Езиковата гимназия във Велико Търново и СУ „Климент Охридски” със специалности философия и история през 1988 г. След това научните му търсения го насочват към Азия и по-специално към Корея. Специализант (Корея и Азия) на фондация „Фулбрайт” в Колумбийския университет, Ню Йорк (1991-1992); Магистратура, регионални изледвания - Източна Азия в университета „Харвард” (1992-1994); специализация (корейски език) в университета „Йонсе”, Сеул (1994-1996). Шест години е мениджър в „Самсунг Електроникс”, Сеул (1996-2002). Докато живее в Южнокорейската столица е обявен за почетен гражданин на Сеул. Прави доктурантура по история на Корея и Източна Азия в Университета на Британска Колумбия, Ванкувър (2002-2010), а в същото време е асистент по световна история в университета (2002-2006). През 2007 г. е на докторантска специализация в Сеулския Национален Университет. Следва специализация в университета „Джао Тонг”, Шанхай Китай (2010-2012); постдокторантура и преподавател по корейска история в Харвард (2012-2013); постдокторантура в Университета на Британска Колумбия (2013-2014); преподавател в университета, летни курсове по история на Корея (2010-2014). В момента е преподавател по история на Източна Азия в колежа „Лангара”, Ванкувър, Канада. Аврам Агов се връща в родната Долна Оряховица всяка година, най-често през август. Не пропусна и това лято, а в края на ваканцията си бе гост и на хуманитарната дирекция в Общината. Специално за „Седмицата” Агов коментира международните събития и опасността заканите между Северна Корея и САЩ да прераснат в истински бойни действия и голям международен конфликт.
    Снимка:
    Интервю на Елена Велкова

    -Светът наблюдава с доста страх ескалацията на напрежение между Северна Корея и САЩ. Възможна ли е втора Корейска война?
    -Война винаги е възможна на Корейския полуостров. Първата още не е официално приключила (вече над 64 години). Ако навремето Балканите бяха наричани „барутен погреб“, сега Корейският полуостров е потенциален „ядрен погреб“. Но мисля, че до война няма да се стигне. Това би било катасрофа и всички страни го осъзнават.

    -Реални ли са заплахите от Северна Корея?
    -Да, в смисъл че Северът разполага с ядрено оръжие и усъвършенства ракетната си програма в същото време. Но Пхенян е наясно, че ако започне война, това ще е самоубийство. Заплахите и ескалацията по-скоро целят да принудят САЩ да преговарят.

    -Адекватен ли е отговорът на Тръмп на предизвикателството на Ким Чен Ун?
    -Това е до голяма степен продължение на политиката на Обама „стратегическо търпение“ - засилване на натиска, санкциите и изолацията на Северна Корея, но с по-изострено и непредвидимо говорене. Друг акцент в подхода на Тръмп, е, че твърде много се разчита на Китай да реши проблема с ядрената програма на Северна Корея, но влиянието на Пекин върху неговия съюзник – Пхенян, се надценява. Без САЩ този въпрос не може да се реши, защото от самото начало (разделението на полуострова) Америка играе важна роля в региона като съюзник на Южна Корея и Япония. Това което се подценява, според мен, е ролята, която Сеул може да играе. Доскоро сякаш Южна Корея не фигурираше в политиката на Вашингтон към Северна Корея. Южна Корея може да бъде важен мост към Севера и възобновяване на диалога. Наскоро южнокорейската администрация нарече американската политика „стратегическо объркване“ и президентът в прав текст предупреди Вашингтон, че никой не може да взема решение за военни действия на Корейския полуостров (визирайки американски превантивен удар срещу Севера) без съгласието на Сеул. Парадоксът е, че непредвидимостта и склонността на Тръмп към неортодоксални решения и търсене на „сделки“ в политиката, както е правел в бизнеса, може да се окаже плюс в намирането на решение на кризата. Например Тръмп би се срещнал с Ким Че Ун при известни условия, докато никой негов предшественик не е допускал публично среща със севернокорейски лидер (Бил Клинтън само обмисляше среща с Ким Че Ир в последната година на президентството си в по-благоприятна ситуация от сегашната, т.е. още преди първия ядрен опит на Пхенян, но не се стигна до пробив).

    -Сила или търпимост е добрият отговор в тази ситуация?
    -Преговорите нямат алтернатива в тази ситуация. Трябва да се пристъпи към диалог без предварителни условия. Като по-близка цел на преговорите би било замразяването на ядрената и ракетна програми на Северна Корея, а крайната цел е сключване на мирен договор (между Северна Корея и Китай от една страна и Южна Корея и САЩ от друга), което е формален край на Корейската война. Без мирен договор, Корейският полуостров ще продължи да бъде източник на криза и постоянен риск за сигурността в Източна Азия.

    -Каква, според вас, ще е реакцията на другите големи сили в региона, най-вече на Китай и Русия?
    -Китай, както винаги, подканя и двете страни да се въздържат от ескалация. Русия и Китай подкрепиха последната резолюция на ООН, налагаща още по-драстични икономически санкции срещу Северна Корея. Но не са на страната на САЩ също. Да не забравяме че формално Китай и Северна Корея имат съюзнически договор от 1961 г. който все още е в сила. Пекин даде да се разбере, че няма да допусне едностранни действия на Вашингтон за смяна на режима в Пхенян. В същото време Китай не би подкрепил агресивни действия на Северна Корея.

    -Има ли път за помирение на Корейския полустров и реално ли е едно обединение на двете страни?
    -Има път за помирение, но той изглежда дълъг на сегашния етап. Технически Северът и Югът са в състояние на война и са необходими много стъпки, малки и големи, за да се стигне до помирение и евентуално обединение. Ако не настъпят катастофални промени в Северна Корея, един икономически съюз е една по-релистична перспектива пред двете корейски държави, отколкото политическо обединение. Обединението на този етап е възможно само като поглъщане на Севера от Юга, което обаче е свързано или с война, или срутване на режима в Пхенян, а вероятно и на двете едновременно, което означава катастрофа за Корея. Така че, колкото и да е болезнено, запазването на статуквото, т.е. разделението на полуострова, е по-малко рискова алтернатива от обединението на този етап. Никой не знае обаче, корейците вероятно ще се обединят в по-далчено бъдеще.

    -Как един народ поема в две различни посоки? Има ли вина останалият свят за това разделение?
    -И корейците, и светът имат своя дял за това състояние. Както знаем, разделението в Корея е следствие на разделението на света след края на Втората световна война. Следва братоубийствена война с намесата на основни световни сили, която задълбочава и затвърждава това разделение. Това е едно от следствията на Студената война, което няма изгледи за скорошно решение.

    -Какво всъщност наистина знаем за Корея на север от 38-я паралел? Вие самият откъде набавяте своята информация?
    -Научава се все повече за Северна Корея, въпреки ограничената информация отвътре и изолираността на страната. Бегълци от Севера, чужденци, които пътуват до там, контактът със севернокорейци, архивни материали за историчски събития, дигитални техонолигии като сателити, това са някои от източниците за познанието за Северна Корея. Но много от писаното и коментираното в медиите по света е базирано на спекулации и теории, също има тенденция да се описват нещата в едри щрихи, които приличат повече на комикс, отколкото на реална картина.

    -Ще ви върна в началото. Защо избрахте Азия и защо точно Корея като обект на научен интерес?
    -Малко знаех за Азия и исках да науча повече. Привличаха ме мащабът и преспективите за растеж на Тихоокеанския басейн, като например „Азиатските тигри“. Корея е уникална гледна точка за изучаване на Източна Азия заради разделението на страната, както Германия за Европа по време на Студената война. След падането на Берлинската стена погледът беше отправен към Корея, ще има ли и там обединение. Тези въпроси провокираха интереса ми, а след като живях в Южна Корея и Китай, Азия стана част от живота ми също.

    -Какво различава корейците от големите съседи – Япония и Китай? Имат ли комплекс за малоценност?
    -Корейците са много свързани с Китай и Япония исторически и културно. Корея е важен мост между своите големи съседи и това ключово място отрежда важната роля на полуострова. „Важният друг“ е белязало отношението на Корея с Китай и Япония и свързаните с това исторически комплекси, но в дигиталната ера корейците постигнаха много и се превърнаха във водеща сила в някои модерни технологии. В този смисъл размерът на територията и населението става все по-относителен (въпреки фундаменталното си значение) в определяне на националната идентичност и ролята на една страна в своя регион и света. Южна Корея е много добър пример в това отношение. Всъщност 52 милиона души е една средно голяма страна по население, но само на 93 хиляди кв.км - България без една област. Като добавим и липсата на природни ресурси в Южна Корея (като контраст, на Север са в изобилие) и откъде са тръгнали (разруха от войната, а в началото на 60-те години на миналия век са сред бедните страни в света наред с Африка), иконимическото „чудо“ не е метафора, а реалност.

    -Само народопсихологията ли обяснява бързото развитие на далекоизточните страни в последния половин век? Как народи, толкова далече, поне доскоро, от западния бизнес модел, се възползваха от него и вече са конкуренти на големите западни икономики?
    -Не е само народопсихология. Има важни тенденции като глобализация и международен ред както по време, така и след края на Студената война, които благоприятстваха растежа на Азия. Но основните фактори са вътрешни – успешна аграрна реформа; активна държавна роля в развитие на конкурентоспособността и стимулиране на износа, инвестиции в образованието (може да се направи връзка с конфуцианската етика и страстта към ученето);визия за бъдещето и постигане на национален консенсус за развитието на съответната страна; концентрация на ресурси в изпълнение на определени програми и цели; меритократична администрация (отново с препратки към историята) и прочие. Това са само някои общи черти на бързоразвиващите се икономики в Азия. Ако може да се обобщи в едно изречеие: хората в крайна сметка са най-важният ресурс. Всеки народ достига своята формула за успех, учейки се и от другите.

    -Как философ и историк по образование става мениджър в „Самсунг”?
    -„Самсунг” не наема само инженери и завършили мениджмънт. В „Самсунг” работят мениджъри с различни специалности, фирмата сама обучава персонала си на нужните умения, тя е един вид училище, а в сферата на бизнеса практиката е най-доброто училище. Опитът от други краища на света се цени като възможен принос в работата на компанията, особено в международните й операции, така аз също намерих място в нея.

    -Защо Сеул ви направи почетен гражданин? Какво всъщност означава тази титла?
    -Това беше някакво признание за принос в развитието на отношенията между България и Южна Корея. Като българин, живеещ в Южна Корея, това за мен беше естествена роля, да свързвам хора.

    -По какъв начин „страна на утринната свежест” описва разбирането на корейците за самите себе си? Всъщност това определение важи ли в еднаква степен за Юга и Севера?
    -Чосон (буквално – страната на утринната свежест) е едно от древните имена на страната и е свързано с идентичността на корейците. Мирно, спокойно място, векове наред (особено 15-19 в.), което драстично се промени в модерната епоха, за да стане водовъртеж на събития и съдби, раздирано от конфликти – колониализъм, гражданска война, разделение, Корейска война – място на едновременно големи постижения и падения. Това е Корея - едно разделено семейство. Но това продължава толкова дълго време, че корейците и от двете страни на ДМЗ (Демилитаризираната зона, която е границата между Севера и Юга) го приемат като нещо „естествено.“ Дълго време се говорше за „една нация и две държави“ на Корейския полуостров, но все повече ситуацията се движи към „две нации и две държави“.

    -В разговора в Общината казахте, че противопоставянето САЩ – Китай крие истинския риск за света. Какво имате предвид?
    -Като двете най-големи икономики в света, САЩ и Китай са много свързани помежду си. Но между тях има стратегическо съперничество, породено от издигането на Китай икономически и политически. В този смисъл тези отношения крият рискове и кризата на Корейския полустров може да се превърне в потенциален конфликт между двете велики сили.

    -Не подценявате ли ролята на Русия, давайки водещата роля на Китай и Америка?
    -Не я подценяваме, просто това е новата „архитектура“ на света. Последните години има възраждане на имперски импулси и национализмът се е превърнал в държавна иделогия на Русия (и не само на Русия). Русия разполага с огромна география и природни ресурси и винаги ще бъде политически и военен фактор в света, но САЩ и Китай ще бъдат водещи, както и Европа. Индия също ще играе все по-голяма роля. Тихоокеанският басейн като цяло e икономическият двигател на света. Просто аритметика на икономиката и демографията.

    -Къде е мястото на Европа между тези колоси?
    -Европа ще запази ключовата си роля въпреки прогнозите за предизвестения й край под формата на Европейски съюз. Фактически предимството на Европа е, че посочва едно бъдеще на света, както обвързан, така и мирен. Европа често е била пионер в световната история, и за добро, и за лошо, и тя винаги ще бъде както източник на носталгия, така и „лаборатория“ на бъдещето.

    -Специализирал сте в САЩ. Защо избрахте Канада за свой дом и място за научна работа?
    -В Канада започнах докторантура през 2001 г. и така се свързах професионално със страната.

    -Обоснован ли е страхът от непредсказуемостта на Тръмп? Би трябвало американската демокрация да има достатъчно защитни механизми, но все пак може ли един президент да направи някакви революционни промени в американската политика? И това да доведе до световни катаклизми?
    -Доста се изписа и каза по тази тема. По време на предизборната кампания Тръмп даваше вид на непредсказуем политик. Като се започне с обявяване на неговата кандидатура на Републиканската партия, посрещната с усмивка от мнозина, до победата му над повече от дузина републикански съперници на първичните избори и до самата победа (доста на ръба) на президентските избори. Тръмп правеше противоречиви и провокативни изказвания по редица въпроси на вътрешната и международна политика, настрои доста хора срещу себе си, но и имаше голяма група от лоялни избиратели, разочаровани от различни страни на статуквото – от загуба на работни места и международна търговия до „наплива“ от мигранти, американският вариант на популизма – против институциите, против другите, Америка на първо място. Тръмп усети тези настроения и страхове и стана техен изразител. Не трябва да се пренебрегват слабостите на Хилари Клинтън и обстоятелства като подновеното разследване на ФБР срещу нея, огласено 11 дена преди датата на изборите (оказало се неоснователно) и руската намеса в подкопаване на нейната кампания. (Путин не може да й прости „намесата“ в работите на Русия и застъпването за Украйна). Влязъл в Белия дом, Тръмп се сблъска с реалностите на управлението и ограниченията на президентството, въпреки че запази част от стила си като използване на Туитър. Мнозина се страхуват, че неговата непредвидимост би разпалила някой конфликт в света. Иронията е, че Тръмп беше избран на платформа на обръщане на Америка към себе си (отчасти и затваряне в себе си), а не отваряне към света. Тръмп би предпочел да се занимава с вътрешни проблеми, а не с проблемите на света, затова той не e склонен към интервенции и не би предпочел да въвлече САЩ в световна криза. Но поради голямата роля на Америка в света, това ангажиране със света изглежда неизбежно. Въпросът е по какъв начин. Дано опитът в Белия дом и съветниците околко президента направят този процес по-предвидим.

    -Говорехте за толерантността на канадците. Защо е тази разлика в американските народи. Само заради това, че на север живеят по-нашироко ли?
    -История на съжителстване на хора от различни краища на света. Това учи на толерантност, както е предизвиквало и нетърпимост (и канадците са минали през етапи на расизъм в миналото). Но с времето толерантността води до по-добри резултати за едно общество. Това е ДНК-то на Канада, ако може така да се каже.

    -Мислил ли сте за връщане в България? Идвате си доста често, познавате процесите. Намирате ли някаква положителна промяна в израстването не само на самата държава, но и на хората?
    -Винаги се връщам. Виждам какво става в нашия район, както и в София. Има положителни промени, като икономическо развитие, инфраструктура, но стари проблеми като корупция и безхаберие си личат от разстояние, да не говорим за хората, които са потърпевши. Затова чувам безкрай оплаквания, демотивация и дори цинизъм по нашите ширини, често виждам намръщени хора. Примирението обаче е най-добрият проводник на корупцията. И ако трябва да бъдем докрай честни, корупцията съществува на всяко ниво в обществото - администрация, бизнес, обслужване, образование, здравеопазване, реално всички сфери на живота. Ако хората са склонни да си „купят“ образование, шофьорска книжка или нещо друго (и тези, които са склонни да „продадат“ услугите), защо се учудваме, че има корупция на по-високо ниво във властта. Политиците не са паднали от друга планета, те са толкова българи колкото всички останали. Въпрос на позиция, възможности и мащаб. Това е начин на мислене, нагласа и система, която позволява корупция и я оставя ненаказана в повечето случаи. Лесно е да се каже от някъде си там на другия край на света. Но има много българи по света, които остават съпричастни с България. Трябва да разберем, че това, което е сега, се дължи на всички и всички имат отговорност както за това състояние, така и за промяна към по-добро. С други думи, промяната започва от нас като индивиди, ако използваме стара азиатска мъдрост.

    -Вас какво ви мотивира да правите кариера навън по времето, когато България тепърва се отваряше към света?
    -Ученето и работата ми ме отведоха в САЩ, Азия и после в Канада. Но България, както и родният край, са неделима част от мен и в това виждам своя лична мисия – да разширявам понятието за България по света. Всичко става чрез хора и в други страни научават за България именно чрез българите, живеещи в чужбина. България не е само географско понятие, тя е част от сърдечната ни карта където и да сме. Българите в чужбина може да са полезни на България по много начини. Например, азиатската миграция по света допринесе за развитието на „тигърските“ икономики в Азия чрез вливане на знание, инвестиции и технологии чрез хората, които живеят в чужбина.

    -Какъв е съветът ви днес към младите хора, които сега избират дали да останат тук,  или да учат и живеят извън България?
    -Младите хора са бъдещето, това е азбучна истина, но за времена като тези в България това е още по-важно. Образованието е ключът и няма просперираща нация в света без първокласно образование. Каквото и да изберат младите, важното е да са мотивирани и да обичат това, което правят. Да направят нещо запомнящо се. Пряко или косвено то ще е свързано с България дори да не са в страната. Тези, които са в страната, да не се отказват от разочарованията, да бъдат позитивни. Тези, които заминат, е важно да се връщат. Накратко, към младите хора имам само две думи: бъдете амбициозни!

    коментари

    Добави своя коментар

    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66326
    gbp Британска лира GBP 2.19391
    chf Швейцарски франк CHF 1.70013
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.