Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  13° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Общински съветници са най-запалените гъбари

    19-06-2017 0 2270

    Снимка:

    Всъщност заглавието със задочния дуел си е само закачка. Гъбарите обичат да си споделят историите и да се хвалят с находките, но няма надпревара. Всеки си има любимо „ловно поле”, а и си знаят колко много странични фактори влияят върху късмета им.

    Всяка гъба се яде, но някои само един път, обича да се шегува председателят на Общинския съвет Даниел Костадинов. Много хора се страхуват, но когато опитат – признават, че вкусът е невероятен. А и не е само това. Да си сред природата, но не просто разхождайки се, а търсейки нещо, само по себе си е изживяване. Така си отпочивам и се зареждам най-добре, споделя Костадинов. Заедно с близнака си Красимир са в гората при всеки удобен момент. Когато излязат гъбите, дори съм си вземал отпуска. Не можеш да разчиташ само на събота и неделя, признава Даниел.

    Двамата се запалили от съпругата на Красимир в далечната 1993 г. Любимите им полета са в Еленския Балкан. Семейството им има къща в Костел и двамата познават района много добре.

    Миналата година една гъба не можахме да откъснем, но тази година е много добре. На едно излизане може да събереш 5-6 килограма. В момента в силата си са манатарката, пачият крак и булката. Всичко щеше да е много хубаво, ако обаче не бяха професионалните берачи. Цели манифестации са из горите. Карат ги от Котел и от тях, ние, местните, не можем да се вредим, разказва Даниел Костадинов.

    Според него най-лошото е, че прекупвачите искат гъбите с корени, за да траят по-дълго. И берачите не просто режат, а често скубят гъбите и ги унищожават. Особено в началото на сезона, когато се появяват първите гъби, става страшно. Тогава и цените са най-високи и горите са пълни с котелски цигани, които са основните доставчици на големите търговци.

    Тази година кампанията стартира от 9 лева за килограм пачи крак. Беше гъмжило по нашите гори. За късмет годината е добра, все нещо остава и за нас, казва Костадинов.

    По времето, когато из горите се срещали само местни гъбари, двамата с брат си са имали доста впечатляващи находки. Още помни как се мъчели да приберат в торбата една манатарка от килограм и половина. Сега, с тази конкуренция от професионални берачи, такива гъби не остават. Дори си е късмет да напипаш гъбенище, през което не са минали берачите.

    Костадинов вече предава страстта си и на другите. Запалил Бончо Генчев, докато работили заедно в „Локомотив”. Сега на път да се закрасти е Симеон Мечев. Особено докато почивал, лекувайки контузията си, футболистът често настоявал да участва в гъбените излети.

    Всъщност това, което най-много ме плаши, не са котелските берачи, а секачите. Най-големият проблем е, че горите изчезват, а с тях и всичко друго, споделя Даниел Костадинов.

    Близо 25 години гъбарски стаж има и директорът на ОУ „Иван Вазов” Иван Момъков. Запалил го покойният шеф на Историческия музей Иван Бъчваров. От тогава любимите гъбенища за Момъков са в Килифаревския Балкан – между Вонеща вода и Въглевци.

    Интересното е, че можеш десет пъти да обиколиш една гора без да забележиш гъбенище. Опознаеш ли обаче района, става много по-лесно. Едно гъбенище има близо 100 години живот, стига да не се намесват разни фактори като сечта на горите например. Сеченето на дърветата се отразява на гъбения микросвят и си е заплаха. На едно сечище в първите година-две излизат много гъби, но след това изчезват, разказва Момъков. Много са важни и локалните валежи. Затова понякога в Еленския Балкан има гъби, а в Килифаревския – няма. Или обратното. Тази година обаче има много влага и нужната температура, така че гъби има достатъчно.

    Рекордът му досега е 15-тина килограма манатарки, събрани в един ден. Няма да забрави обаче гледката (и миризмата) на едно гъбенище, което открил случайно. Имало стотици килограми гъби, само че преминали. Ако бях отишъл два-три дни по-рано, е това щеше да е рекорд, смее се Момъков.

    При нас тази година проблемът с котелските берачи не е толкова голям. Но минали години наистина са били като скакалци. Те работят професионално – с джипиеси и кучета откриват гъбенищата. Напред вървят жените и децата и режат гъбите, след тях мъжете събират в чували и изнасят. Общо взето като мине такава вълна, след нея нищо не остава. Но тази година като че ли сме само ние – местните гъбари, разказва директорът на Първо основно.

    Опитал да запали и заместничката си Гергана Павлова, която обича да се шегува с темата. Като ми предложи гъби първия път, честно казано доста се изплаших. После си казах: „В края на годината сме, има много работа, едва ли ще иска да ме отрови”. Така че престрашила се, пробвала и харесала.

    Всъщност и големи гъбари са се тровили, но не защото не познават гъбите, а защото те са поели някаква друга отрова. Някога са ползвали стрихнин за избиване на вълци. Земеделци пък изхвърлят стари пестициди в горите и така напълно ядливи като вид гъби могат да станат силно отровни, разказва Иван Момъков. Според него печурката е най-опасната гъба, защото отровните й двойници са смъртоносни. Бялата и зелената мухоморка ти скапват черния дроб преди дори да си усетил, че има проблем и изходът в повечето случаи е фатален.

    С любимите гъби на местните гъбари – манатарката и пачия крак, не е толкова страшно. Дяволската гъба е отровният двойник на манатарката, но рядко се среща в нашите гори, пък и не е смъртоносна. Също както и отровният двойник на пачия крак. Така че, ако заложат на сигурното и не правят експерименти, дори и не чак толкова опитни гъбари могат да опитат късмета си в урожайните гъбенища тази година.

    Елена ВЕЛКОВА

    коментари

    Добави своя коментар
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66468
    gbp Британска лира GBP 2.1906
    chf Швейцарски франк CHF 1.69321
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.