Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  4° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Младо вино събира пораснали момчета в кръга ``Божоле``

    22-10-2017 0 914

    Снимка:



    Когато тялото старее, но сърцето е младо, какво му остава на човек, освен да се събира с приятели и да се радва на дните, които Господ му е отредил. Изплуват истории за младежки лудории, за това какво е било и няма да го бъде. Но не само носталгията по отминалата младост свързва 13 мъже в станалия вече прочут във Велико Търново кръг „Божоле”. Заедно ги събират търновските спомени, защото животът им е минал в старопрестолния град. И това, че ценят хубавите неща и обичат да си угаждат, а и на чашка е по-весело.

    Тази е причината да се назоват с гръмкото име Хедонистично дружество „Божоле”. Младото вино много пасва на поостарелите момчета. Кръстник на дружеството е управителят на търновския клон на банка „Алианц” Антони Иванов. Той е най-младият. Поръчва емблемата, нарисувана от друг член на приятелския кръг – графикът, преподавател във факултет „Изобразително изкуство” и много добър музикант Христо Цацинов.

    По тяхна си традиция всяка сутрин в 9,00 часа се събират на кафе в лоби бара на хотел „Панорама”. Имат си маса, а персоналът ги очаква. Бистрят търновските новини и търсят кусури на хора, места и събития. 

    Съдбата ги събрала заедно през 2014 г.

    Покрай управителя на ресторанта в хотела Пламен Караджов започнали да се навъртат сутрин на кафе негови приятели и познати. Те довели други. Докато в един летен ден, по обяд, когато вече си били изпили кафето, минал собственикът на ресторант „Рич” Райко Коев и ги повел към кръчмата си. Опекли си риба, нагласили софрата. И тръгнало така, че всяка сряда по обяд си намират повод да се събират там. „Бригади сме проваляли, но банкети – никога”, категоричен е Райко. Считат ресторанта за свой клуб. Отначало били безименни, а на 17 януари 2016 г., на Антоновден, Антони Иванов кръщава дружеството и му дава официалното начало. Това е рожденият ден на „Божоле”. На бара на „Рич” е окачена тяхната емблема. Табло със снимки е запечатало веселбите им, а от едната стена радват окото живописните платна на Христо Цацинов.

    Всички в приятелския кръг „Божоле”

    са с ярки търновски биографии

    Доайен е Емил Попов. Той и Димитър Димитров – Кумуто са легендите на търновската естрада, дългогодишни музиканти в най-обичаната през 70-те и 80-те години на миналия век местна група „Бисери”. Другият музикант в „Божоле” е 63-годишният млад пенсионер Пепо Дочев – акордеонист и бивш преподавател по музика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. В момента той отсъства от редовните сбирки, защото е в Чикаго. Бройката до 13 се допълва от екскмета на Велико Търново Веселин Георгиев. За него Райко казва, че е начетено момче, обича най-много да говори, но приказките му не са празни. Иска винаги думата. И да не му я дадат, той си я взема. „Понякога всички говорят и никой не слуша – типично по български”, шегува се Райко Коев. За Кръстьо Марков казва, че той е „университетският Ришельо”. Дълги години е бил електротехник и момче за всичко в Университета и успява да влезе под кожата на всички ректори, с които е работил. Вилиян Гетов е инженер, има години стаж в Радиозавода, но повече е познат с работата си в „Аудиовизуалния център” на ВТУ през 80-те години. Следват двамата Стефановци. Стефан Гетов е фармацевт и бивш аптекар, а Стефан Ангелов все още работи – във ВиК „Йовковци”. Групата завършва с Димитър Михайлов – икономист по образование, понастоящем рентиер. Скоро заминава за Палма де Майорка, където има два апартамента, които отдава под наем.

    „Името ни е „Божоле”, но не е задължително да пием вино”

    Райко казва за себе си, че е по бирата, Вилиян и Веско обичат виното, а Емо е по водката. „Даже добре си дръпва – напоително. Кръстьо и Пламен обичат да сядат до него и Емо като се зазяпа, те му наливат, а той и не се усеща. После разбира, че малко е надхвърлил нормата, ама е късно”, разказва за майтапите домакинът на сбирките.

    Но най-хубавото са веселбите. Имат си и инструменти, които са прибрани в едно от помещенията на ресторанта и се изкарват в сряда. Тарабуката и дайрето са на Кумуто, а акордеонът е общ. Събрали пари и го купили на старо. На него естествено свири Пепи Дочев. Пее Кумуто, той е солистът. Не иска подканяне, става и почва по негова инициатива. Като види Райко, за здравей му запява „Ла шате ми кантаре” на Тото Котуньо, защото знае, че той обича този певец. Шегуват се, понякога се раждат страхотни лафове. Не искат да чуват лоши новини – кой е болен или кой е умрял. Събират се да се веселят. Нямат летопис на дружеството, защото им липсва тази суетност да се мислят за велики. Но кой ли от тях и се е замислял за тези неща... Живеят за мига.

    Към постоянния състав на „Божоле” понякога се присъединява и актьорът Любомир Бъчваров. Не го считат за активен член на групата, защото няколко присъствия не са достатъчни. „Един от тези, който имаше пълно основание да бъде член на „Божоле”, е Антон Абаджиев – цигуларят, стар търновец. Не е при нас, защото имаше навикът да си посръбва, но след като жена му вече не е главен архитект на Велико Търново, няма тези субсидии. Не че ние живеем много охолно, но все пак всеки от нас може да си плати сметката”, казва Райко. Друг гастрольор в „Божоле” е текстописецът Иван Димитров – Пабло. И тъй като кръчмарят е твърде сладкодумен и любезен да разкаже за новото търновско явление, редно е да му се отделят повечко редове.

    Животът си прави шега със собственика на

    ресторант „Рич” Райко Коев още от раждането му

    Роден е на 28 декември 1945 г. в с. Обединение, но е записан и се води по всички документи на 1 януари 1946 г. Родителите му решили това да им бъде новогодишният подарък. През 1949 г. семейството се мести във Велико Търново. Още като ученик в ОУ „Христо Ботев” бил доста размирен. През 1957 г. със свои приятели обикаляли катедралния храм по Великден, а после били привикани при директора. Средно образование учи в Плевен, но заради отсъствие от първомайска манифестация, 20 дни преди абитуриентския бал, го изключват от училище. Майка му го записва във варненски техникум - специалност „Дървообработване и вътрешна архитектура”. „Много хубаво стана, защото балът ми беше на „Златни пясъци”, останах на плаж цялото лято”, спомня си Райко. В казармата служи в представителната гвардейска рота, пазеща Мавзолея. Посрещал е Индира Ганди, Леонид Брежнев и др. велики личности за онова време. През 1975/1976 г. започва работа към „Балкантурист”. 9 години е в барчето на „Полтава”. После, от 1983 г. до 1986 г., е управител на кафе-сладкарницата в хотел „Янтра”. Трудовата му биография включва и 1 година като управител на ресторанта в хотел „Етър”. Следват 5 хубави години във физкултурно дружество „Етър”. Отговарял за настаняването и храненето на спортистите. Веднага след промените, през есента на 1991 г. заминава за Германия. Работел в една концертна зала в Кайзерслаутерн. Дошла и жена му. Там добре се адаптирали. С парите, спечелени в чужбина, първо купуват част от къщата, в която е кръчмата. Тя е стара, била собственост на Димитър Раев – кмет на Търново от 1925 г. до 1928 г. В момента трима собственици делят къщата на стария градоначалник. И така, вече 20 години държат с жена си Кера ресторант „Рич” и не се оплакват. Благодарение на тъста на Райко, който бил прозорлив човек и ги подтиквал, построили средно голям хотел в Приморско. Да имат приходи за добри старини и да не са в тежест на децата си, когато вече не могат.

    Като футболист на ниско ниво, както оценява себе си, Райко Коев бил най-близко до футболния отбор „Кайзерслаутерн”. Познава се със Стефан Кунц, който после става президент на клуба. Герхард Херцог му дава снимка, на която е с Шумахер и Ото Рехагел. Познава се лично и с тримата. Има и друга, подписана от Ото Рехагел като треньор на гръцкия национален отбор. Всички тези снимки са част от украсата на ресторант „Рич” и гордост за собственика й. На таблото са и снимки лично от Красимир Балъков, Илиян Киряков, Красимир Балъков, Цанко Цветанов. Така се завъртат нещата около ресторанта, че той става любимо място за футболните фенове на „Етър”. А и за шампионския отбор на „Етър”, който не веднъж се е събирал там. В „Рич” редовно си дават среща и ветераните на виолетовия клуб. А през изминалата седмица, на 11 октомври в сряда, почерпи поредният рожденик от кръг „Божоле”.

    Ана РАЙКОВСКА

    коментари

    Добави своя коментар
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.66908
    gbp Британска лира GBP 2.21003
    chf Швейцарски франк CHF 1.68012
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.