Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  1° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Иванина Янкова, КНСБ: 80 % от работещите българи са бедни

    11-11-2017 0 529

    Снимка:

    В национален мащаб КНСБ е най-голямата организация в България, по-голяма дори от най-голямата политическа партия в момента. Членовете й са близо 300 хил. На местно ниво синдикалната маса е 12 750 члена. От началото на годината във Великотърновско са създадени няколко синдикални организации, като вече общо те са над 250.

    На 22 юни 2017 г. председателите на местните синдикални организации във Велико Търново избират за областен координатор на КНСБ Иванина Янкова. На 10 юли изборът й е утвърден от Координационния съвет на Конфедерацията.

    Иванина Янкова е завършила английски в Гимназията с преподаване на западни езици в Сливен. Образованието си продължава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, откъдето излиза като магистър по право.

    Синдикатът трябва да стигне до всеки един работещ, е убеждението на Янкова.




    -Г-жо Янкова, как се промени КНСБ в периода, през който сте областен лидер?


    -От съвсем скоро съм областен лидер, така че засега мога да направя само самооценка. Надявам се посоката на промяна да е към добро, имам много идеи, които ще се постарая да осъществя през следващите 5 г. Основната ми цел е да бъдем близо до всеки един наш член.

    Искам на местно ниво КНСБ да бъде фактор, да се чуе гласът на работещия българин. Няма да сме на тази позиция, ако го няма обикновения работник. Той е ценен не само като част от механизма на обществото, но и като личност. Иска ми се да направим повече за работника в най-отдалеченото кътче на област Велико Търново. Към настоящия момент например се опитваме да сключим споразумение за отстъпки на синдикални членове, които работят добре, в някои търговски обекти. Но най-вече ми се иска срещу членския внос, който си плащат всеки месец, работещите да получат нещо, да бъдат уважавани, ценени. Защото в момента сме изправени пред криза за работна ръка. Фирмите искат да се развиват, обаче няма работна ръка. Така че трябва да ценим тази работна ръка, тя трябва да си остане в България.

    Искам да направим и информационни кампании във всяка една област в града за правата на трудещите се – осигурителни, социални. Хората не си знаят правата, на какво имат право срещу труда си.


    -Как си обяснявате това незнание?

    -С липса на желание за информираност и с доверчивостта. Всеки си мисли, че като е честен и върши съвестно работата си, отсрещната страна ще реагира по същия начин. Но не всеки работодател е коректен. Затова още в средното училище децата трябва да научат своите трудови и социални права.


    -Как се променя средата за работещите във Велико Търново?

    -Това е строго индивидуално, но се опитваме с правните консултации, които даваме – не само за наши членове, но и за безработни, социално слаби, да помагаме. Всеки, който има нужда от помощ или съвет, е добре дошъл. Ако това, от което се нуждае, не е от нашата компетенция, ще го насочим към органа, който може да защити правата му – Бюро по труда, Инспекция по труда, Комисията за защита от дискриминация.

    КНСБ развива и проектна дейност чрез центровете си за професионално обучение, които се занимават с квалификация и преквалификация на работещи, участва в Националния план за действие по заетостта. Досега проектът се наричаше „Шанс за работа”, от догодина ще бъде „Ние също можем”. Та се опитваме да бъдем полезни във всяка една сфера, стремим се към обучение през целия живот. Трябва лична мотивация, професионално ориентиране. Ако в дадена сфера един човек не може да намери работа, следва да се преквалифицира, за да може да бъде част от това общество.


    -Кой е най-драстичният случай, при който се е налагала намесата на КНСБ?

    -Намесата на синдиката невинаги е в критични ситуации. Самата нужда от съдействие е индикатор, че нещо не е както трябва или пък има нужда от конкретна намеса със знания, с които останалите хора не разполагат. Колективните трудови договори (КТД) например – те се сключват на ниво отрасъл и бранш, на ниво община и на ниво предприятие. На ниво предприятие водим преговори, за да може да се даде повече от договореното на ниво бранш и община. Целта на КТД е да дадат повече, отколкото позволява нормативната уредба. От 2018 г., както минималната работна заплата се гласи да бъде 510 лв., в определени сфери чрез КТД се дава по-добро заплащане. Водим преговори, когато виждаме, че има неравенство, дискриминация, че не се зачитат правата и интереситена гражданите.

    А стачката е крайният вариант. Знаете, на 27 октомври имаше национално митинг-шествие. Показахме, че искаме не повече от това, което ни се дава, а това, което заслужаваме. Защото нивото на заплащане в България е най-ниското в ЕС. Не ни е страх да протестираме. Някой трябва да покаже на политиците, че нещо не е наред в България. И не е наред в нито една сфера. Да, тази година, напълно заслужено, се вдигнаха заплатите на учителите, но остават БДЖ, държавна администрация, здравеопазване, научни работници, социални работници… Да не говорим за Пощите, където е трагедия. Можем ли без музейни работници, или без дейци на културата, или без артисти?! Проблемите са едни и същи навсякъде – липса на кадри, ниска работна заплата, здравословни и безопасни условия на труд, липса на работно облекло, умора.


    -Защо според вас регион Велико Търново е под средното за страната по ниво на заплащане?

    -Защото сме в провинцията, но не сме малко градче и няма конкурентоспособност. Работодателите се опитват да минат с минималното. В същото време градът ни е сред тези с най-ниски нива на безработица. За юли в община Велико Търново безработицата е била 3 %, през август – 3,1 %, септември е отново 3 %. Но това ниво на безработица не е свързано толкова с това, че хората работят, а защото младите ги няма, докато голяма част от другите просто се регистрират в Бюрото по труда. Истината е, че някои хора просто не искат да работят. Устройва ги да се регистрират, да си получават помощите и толкова.


    -Кое може да съживи пазара на труда?

    -Свежата работна ръка, която да остане да работи в България. А това може да стане чрез увеличаване на средната работна заплата, което зависи от работодателите. Затова се борим те да дават достойно заплащане.

    -Как КНСБ приема Бюджет 2018?

    -Протестът ни на 27 октомври беше точно срещу приемането на някои от нещата, включени или не, в самия бюджет. КНСБ иска най-малко 700 лв. стартова заплата за млад висшист, който работи по специалността си, за да остане някой да работи в България. Това ще повлияе и на демографската криза. Искаме нормално заплащане за нощния труд, особено за лекари и медицински персонал. Да се спрат опитите за посягане на доплащанията към заплатата. До момента бюджетът предвижда само 5 % увеличение на заплатите, ние искаме 10 % и повече за медицинските работници. Искаме и приемане на цялостен пакет предложения на КНСБ по заплащане на труда, реформа в Кодекса на труда, която да въведе ред при формирането на заплатите. В България нямаме точен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Искаме и данъчна система, справедливо разпределяща тежестите между труда и капитала, бедни и богати, с първа стъпка необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата. Също – незабавно приемане на законова норма за криминализиране на все повече зачестяващите случаи на посегателство върху правата на работещи и служители за колективно договаряне – много са случаите при създаване на синдикална организация председателят й да бъде уволнен и на практика синдикална организация няма. Искаме финансов ресурс за агенциите, работещи на терен, засилване на контрола за прилагане на социалното и трудовото законодателства, гарантиран достъп на всеки български гражданин до качествени образование и здравеопазване.

    Националният ни протест бе под мотото „Работеща България иска по-високи заплати” и прие декларация към Правителството и работодателите, която по-късно беше връчена от президента на КНСБ Пламен Димитров на социалния министър Бисер Петков и на бизнеса.

    Като говорим за доходи – към КНСБ има Институт за социални изследвания, който на всяко тримесечие провежда проучване за издръжка на живот. През септември издръжката на живот на домакинство е 2235 лв., или на член на домакинство са нужни 558, 82 лв., за да живее нормално. 80 % от домакинствата в България обаче са с общ доход на едно лице под необходимите за издръжка на живот. Т.е. 80 % са работещи бедни, а линията на бедност през 2017 г. е 314 лв. За 2018 г. ще бъде 321 лв. заради увеличението на минималната работна заплата.

    Биляна МИЛЧЕВА

    коментари

    Добави своя коментар
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.65819
    gbp Британска лира GBP 2.1881
    chf Швейцарски франк CHF 1.67222
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.