Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  5° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Икономиката на областта през 2017 г. – с малък ръст и без сътресения

    22-01-2018 0 929

    Снимка: архив/ RegNews



    Икономическата 2017 г. за Велико Търново и региона се изниза някак безшумно – без фанфари за големи постижения, но и без сериозни сътресения и кризи. Очакваното оживление през пролетта така и не се случи, но като цяло през изминалата година големите промишлени предприятия в областта запазиха стабилност. Някои от тях разшириха базите си, инвестираха в подобряване на качеството на производството, пуснаха нови модели на пазара. Тепърва фирмите подават годишните си декларации, но се очаква те да покажат ръст в приходите и счетоводните печалби. Малък, но все пак с положителен знак.

    Завоюването на нови пазарни ниши и излаз на нови международни пазари за повечето от фирмите-производителки се оказаха само добри намерения, оставени за Новата 2018 г. По-скоро тенденцията беше на отстояване на завоюваните позиции и запазване на настоящите клиенти. А новите – добре дошли.

    Информацията от предприятията беше

    оскъдна, предпазлива и прецизирана

    Може би заради факта, че голяма част от структуропределящите за икономиката на Велико Търново фирми отдавна не са собственост на търновци, а част от големи холдинги и корпорации. Мина времето, когато изпълнителните директори чистосърдечно си признаваха пред медиите и успехите, и неблагополучията на поверените им дружества. Сега просто искат около тях да не се шуми – нито за лошо, нито за добро. Но за едно си признаваха всички – недостига на работна ръка.

    Гладът за квалифицирани кадри в областта

    се усети  още в първите месеци на 2017 г.

    Проблемът не е нов, но като че ли през изминалата година се изостри. На практика всички предприятия със сменен режим на работа или с производства, обвързани с трудова норма, търсеха кадри за най-различни позиции. Особено дефицитни и то в цялата област се оказаха международните шофьори, служителите в хотелиерския и ресторантьорския бранш, шивачки, търговски представители, инженери, озеленители, средни специалисти в машиностроенето, дори продавач-консултанти. Работодателите обещаваха щедро възнаграждения доста над средната работна заплата за Велико Търново. За международните шофьори бяха склонни, поне на думи, да дадат колкото ще получат в Западна Европа, но мераклии трудно се намираха. Загубеното доверие към различни фирми от всички браншове заради разминаването между обещаното и това, което реално се получава в края на месеца, караше дори дълго безработните да се колебаят. Бъдещите работници и служители предявяваха понякога съвсем нереалистични претенции – искаха високи заплати дори за неквалифициран труд, само за да могат да покрият нуждите си и да си осигурят нормален начин на живот. Което беше трудно, тъй като през цялата 2017 г. цените на стоки и услуги плавно и сигурно вървяха нагоре.

    Още не са обобщени данните за преките

    наши и чужди инвестиции във Велико Търново

    Все пак се знае приблизителната стойност на инвестициите през 2017 г. в старата столица. Те са около и над 100 милиона лева, по данни от Общината. Сред по-големите обекти, които се създадоха или са в процес на реализация са комплекс за тенис на закрито, „Кауфланд”, разширението на „Практикер“, мебелния клъстър в м. „Дълга лъка”, строителство на жилищни и офис сгради в района на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, кв. „Бузлуджа“, кв. „Зона В“, кв. „Картала“, създаването на парк „Търновград – духът на хилядолетна България“, изцяло новият супер луксозен хотел „Света гора“ и др.

    380 са издадените строителни разрешения за 2017 година на територията на община Велико Търново. Ръстът в сравнение с предходната година е значителен, защото за цялата 2016 година те са били около 250. Вследствие на тези и други проекти постъпленията от данъка върху сделки с недвижимо имущество в общинския бюджет към края на третото тримесечие за 2017 година са над 2,3 милиона лева. За изминалата година предварително заложеният план за това приходно перо е 2,8 милиона лева. Очакванията и индикациите са, че към финалното отчитане на Бюджет 2017 прогнозната сметка ще бъде преизпълнена и приходите от местния налог ще надхвърлят 2,8 милиона лева. Отчетен е и около 30 % ръст на сделките с недвижими имоти, които са обект на реализация на планирани инвестиции.

    През 2017 г. във Великотърновска област се построиха нови предприятия, а други разшириха базите си.

    Новият военен завод край Лясковец

    с инвеститор фирма „Армако” е готов.

    Инвестицията е за над 10 млн. лева. Производствената сграда е построена, довършва се административната. Заводът ще отвори нови 200 работни места, като предварителната информация е, че за тях ще се търсят висококвалифицирани специалисти. Така Лясковец се сдобива с втори военен завод след „Аркус”, който пък с работещите в него около 2400 души е един от най-големите работодатели в региона. И не само това, а „Аркус” е от проспериращите предприятия със 100 собствени изделия, ръст на приходите около 35 % и износ на продукцията в три континента. Икономиката на Лясковец изживява подем, като за последните 3-4 години 47 нови фирми са се установили там, почти толкова са и издадените строителни разрешителни. Малкото градче вече може да се похвали с три икономически зони. Освен база Честово още два от районите на града са оформени като такива – едната на околовръстното шосе на Лясковец, а другата е в продължение на града по посока Честово-Козаревец. А инвеститорският интерес продължава и е в непрекъсната динамика.

    В Горна Оряховица през есента се заговори и за край на проблемите на едно от най-старите предприятия в града – „Складова техника”. След като се сдоби с нов мениджърски екип, двамата изпълнителни директори Николай Стоев и Емил Петков бяха оптимистично настроени и очакваха 20 % ръст на оборота към края на 2017 г.

    Павликени също можа

    да се похвали с инвестиции

    През април изоставеният Военен завод край Михалци беше закупен от частен местен инвеститор. Той ще се превърне в голямо зърнохранилище, вложените средства ще са около 2 млн. лева. Активност прояви и фирма „Еврогрийн” с проекти за разширяване на своята база, а също и „Бон” постоянно увеличава своята. Фирма „Екзотика” изгражда голямо хале за замразени плодове и зеленчуци в с. Бяла черква по Програма за развитие на селските райони. Там по проекта ще се открият 28 работни места. Цветя и храсти от Павликенско има в цяла България. Големите фирми цветопроизводители в Павликени са 7-8 с над 150 дка посадъчна площ всяка една от тях. Те сключват договори и с производители по селата за отглеждане на посадъчен материал в собствените им дворове, като се задължават да изкупят продукцията им. Това дава възможност на семействата за допълнителни доходи.

    Стабилни са 4-те големи предприятия в Стражица - „Велпа”, „Корадо”, „Пименс” и хлебозаводът, заради които в града безработицата е почти нулева. Не така обаче стоят нещата в селата от Стражишката община, където няма никаква заетост.

    В Свищов се появи нов инвеститор. На 17 януари Общината сключи договор за партньорство с немската фирма „Тау мед” ООД. Инвеститорът Александър Тубер, който влага 1 млн. лева, ще прави цех в бивше училище в крайдунавския град за производство на санитарни материали. Намерението е в него да работят около 50 души.

    В няколко големи фирми във Велико Търново настъпиха промени, без кой знае какви последици за работещите в тях.

    Капиталите на фирма „Екоплод – БГ” ЕООД на избрания за депутат от БСП през миналата година Валентин Ламбев бяха прехвърлени на Маршалските острови. Собственик стана чуждестранното юридическо лице „Адлър Трейдинг Ко” с регистрация в екзотичната офшорна зона. Внесената сума е 218 000 лв., видно от Търговския регистър. Така, теоретично, Валентин Ламбев от 26 април вече не е собственик на „Екоплод – БГ” и не трябва да плаща данъци в България. Само че, без съмнение той продължава да ръководи бизнеса си и прехвърлянето е фиктивно, дори е допуснал грешка при уреждането на документите. Депутатът е вписан като официален пълномощник на чуждестранното юридическо лице „Адлър Трейдинг Ко”, което означава, че пряко отговаря за дейността на фирмата в България и частност – Велико Търново и управлява бизнеса. Това пък от своя страна сериозно противоречи на подписаната от него декларация, че не заема ръководни функции във фирмата си за замразени плодове и зеленчуци. А за управител в продадената фирма е назначена съпругата му Свилена Ламбева.

    Продажби

    През август беше финализирана сделката по закупуване на „Винпром” АД. Новият собственик е „Стара планина холд” АД, който изкупи 33 492 акции на завода за оцет за 1 953 595 лева от „Имоти – С”. Холдингът притежава от 2017 г. и 80 % от завод „Устрем” – Свищов, специализиран в производството на резервни части за зърнокомбайни, селскостопански машини и нестандартно оборудване.

    Голямо окрупняване през миналата 2017 г. направи четвъртият по големина в България производител на сладкарски изделия „Престиж-96”. Срещу 4.2 млн. лева компанията придоби активите на производителя на вафли „Кредо” - фирма „ДИК-2000”. Желанието на „Престиж–96” беше да увеличи производствения си капацитет и да има мощности, в които да произвежда по-малки и евтини опаковки вафли за пазарите в Близкия изток. Активите, които „Престиж-96" придоби, са нов завод и производствени линии. За целта сделката стана през създаване на ново дружество – „Кредо фууд”, в което са апортирани активите на „ДИК-2000”. Общата оценка на земята, завода и машините, които влязоха в новата „Кредо фууд”, е 4.2 млн. лв., като това реално е и цената на сделката с „Престиж – 96”. Производствената база е в с. Леденик. Теренът на фабриката е 12 361 дка, а производствената сграда е със застроена площ от почти 4 хил. кв.м. В апортната вноска влизат и търговските марки на дружеството - New Credo, Credo, „Кредо”, както и притежаваният промишлен дизайн, оценени на 228 хил. лв. Машините и съоръженията на компанията, които също влизат в апорта, са оценени на 805 хил. лв. „ДИК-2000” притежава три технологични линии за вафли, които са от последните години. Голямата производствена сграда позволява и поставяне на още линии. 

    И докато тези сделки поне обещават по-добро бъдеще за фирмите и за техните собственици, други три фирми окончателно изчезнаха от икономическата карта на Велико Търново.

    Фалити

    В средата на 2017 г. „Хлебозавод Велико Търново” спря работа, а всички работници бяха освободени, без до получат натрупалите се неизплатени заплати. Общината никога няма да дочака дължимите й 430 хиляди лева по приватизационната сделка през 2001 г. На практика хлебозаводът е на банка, защото е послужил като залог на голям заем от близо 1 млн. лева. Цялата сага около приватизацията, липсата на следприватизационен контрол, ощетяване умишлено на общинските интереси без да се потърси сметка на собственика - фирма „Атил комерс”, отдавна трябва да са в прокуратурата. Преди да спре работа хлебозаводът, собствениците успяха да продадат договорите си за доставка на хляб и пазарната си ниша на павликенската фирма „МИО”.

    И докато това се очакваше, най-шокиращата новина беше затварянето на „Ножарска фабрика Терна – 1923” АД, за което първо в. „Кореспондент” и RegNews информираха. На 21 април 2017 г. производството спря, а машините бяха изнесени. 38 работници и служители, някои от които с по над 20 години стаж във фабриката, останаха на улицата. Първите съкращения започнаха още през март. Известно време в предприятието работеха няколко човека, които продаваха произведената вече продукция. Месеци по-късно логичното се случи. На 18 юли 2017 г. фабриката беше обявена в несъстоятелност, сочат данните от Търговския регистър. Собственик на „Терна” е Румен Биков чрез фирмите си „Ровотел – ФМ” ЕАД и „Ровотел метал” ООД, регистрирани в София. Той е бивш министър на промишлеността в правителствата на Филип Димитров (1992 г.) и Любен Беров - до 1994 г. Чрез фирмите си Румен Биков е един от големите играчи в бизнеса с изкупуване на метални отпадъци и стари коли за скрап в България.

    Да фалира фирма не е чудо невиждано, но решението на собственика на „Терна” събуди недоумение и беше повече от странно, тъй като преди затварянето ножарската фабрика била в добро финансово състояние. Нещо повече, според запознати, тя всяка година реализирала печалби и нямала задължения. Към 21 април, когато спира производството, фабриката била затрупана с поръчки, които едва е смогвала да изпълнява, имала е и нови клиенти. „Терна” от години зареждаше веригите „Метро”, Билла” и „Фантастико”. 65 % от ножовете се изнасяха в Европа, постоянни нейни клиенти бяха всички месопреработвателни предприятия. Някои от специализираните производства, като пчеларските ножове, нямат аналог в България и се изработваха единствено в търновското предприятие. Високото качество на домакинските прибори и видовете ножове с марката „Терна” бяха нещо, с което не само фабриката, но и Велико Търново се гордееше.

    Емблематичният за Велико Търново комбинат „Битова електроника” АД през 2017 г. окончателно остана в историята и престана да съществува и на книга. Още през януари миналата година стана ясно, че „Кроншпан – България” закупува бившият радиозавод, разположен на 80 дка земя.

    Един от най-известните и красиви хотели в града, архитектурен шедьовър и дело на арх. Никола Николов – „Интерхотел Велико Търново”, беше обявен през миналата година в несъстоятелност, макар че продължава да посреща гости. Появи се слух за нов инвеститор в сянка, но проблемите на дружеството не секват.

    2017 г. ще се запомни

    и със скандала с фипронила

    Опасният инсектицид беше открит над нормата в кокошите яйца от български производители, като за жалост две от фирмите бяха от нашия регион – „Консорциум Агробизнес” АД и „Агроинвест продукт” ООД със седалище Горна Оряховица. В трите ферми на тези производители, които са в сгради на територията на бившия птицекомбинат в Поликраище наложиха временна възбрана на продукцията след избухване на скандала през септември. Стотици хиляди яйца бяха унищожени. Иззетите яйца в България стигнаха общо над 1,5 милиона броя. Дали пазарът го наложи или този скандал послужи за повод, но след него цените на кокошите яйца хвръкнаха нагоре с близо 50 % и започнаха да се търгуват в магазините по 35, дори 40 стотинки.

    Бъдещата АМ Русе – Велико Търново

    изпокара общините около трасето

    Тя е сред приоритетните обекти, тъй като осигурява транзитния трафик по коридор 9 и международен път Е-85. Дължината й в комбинирания вариант е 133 км и трябва да е готова до 2022 г. Предложени бяха три варианта, които минаха на обществено обсъждане с разгорещени дебати. Всяка от заинтересованите общини в областта искаше магистралата да минава най-близо до тях, като яростно защитаваше своите аргументи и „своето” си трасе. Селищата разчитат новият път да съживи икономиката им, да увеличи инвестициите и обратно, отдалечаването да не отблъсне вече установилите се инвеститори. Чуха се и заплахи от масови протести. Обявяването на окончателния вариант предстои, а през 2018 г. ще разберем дали взетото решение е било най-разумното за икономиката на региона.

    Ана РАЙКОВСКА

    коментари

    Добави своя коментар
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.73006
    gbp Британска лира GBP 2.21323
    chf Швейцарски франк CHF 1.72092
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.