Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола
    Велико Търново  ° C
    Facebook   Youtube   RSS feed

    Азбука на смеха е подредил в книга проф. Радослав Радев

    04-05-2019 0 2071

    Снимка: Ана Райковска


    Книжка със смешки – така сам определя най-новата си творба с иначе сложното име „Малапропизми и йотовизми в българската литература и култура” проф. Радослав Радев. Тя е том трети от неговата поредица за Смехотвореца, а се е заканил да напише  още два - за прякорите и за комичните спорове между отделни селища. Подзаглавието подсказва за какво иде реч и повече върши работа, а именно – комичното произнасяне и тълкуване на думите. С безброй примери от класически литературни произведения професорът доказва как погрешното им изговаряне, неправилната употреба или обяснение може да е въпрос на интелектуални възможности, на стил, но и на съдба. Резултатът обаче винаги е смях. Примерът с Хаджи Генчо от „Българи от старо време” на Любен Каравелов, който цитира проф. Радев, е класически. Симпатичният герой знае наизуст наустницата, псалтира, апостола и даже светчето и „ако някой поп се обърка в нещо, както то бива твърде често”, бърза да го поправи: „Блядоволиши” – каже поп Ерчо. – „Бла-го-во-ли-ши” – извика Хаджи Генчо от пангалът. „Сраха Рада юдейска” - каже Хаджи Поп. – „Страха ра-ди ю-дей-ска!” – извика Хаджи Генчо от пангалът”. И макар подобно изговаряне да обръща свещеното слово в профанно, снижаващо, разсъждава авторът, то Л. Каравелов не е саркастичен, а стига до тънко присмехулство, открояващо по-скоро жизнеността на българското битие, отколкото духовното му западане. Ей с такива езикови грешки-смешки е пълна книгата. А те, „езиковите грешки, са като пеперудите – имат живот като гъсеници и какавиди, та много от тях така и не успяват да стигнат до полета на красотата си. Мисля, че смехът е най-добрият и безболезнен начин да ги дарим с крила”, обяснява авторът. Има изредени и много „новопръкнали думи”, родени най-вече от Радой Ралин: МАЖОРЕН – мижорен; ЛИЦЕМЕРИЕ – цицемерие; ИЗГРАЖДАНЕ – изкраждане; ИЗЛОЖЕНИЕ – излъжение; ЗНАМЕНОСЕЦ – сраменосец; ЕСКАВАТОР – сексаватор; ЕФЕКТИВЕН – шефективен и др. Често литературните герои си имат свое собствено обяснение за произхода на някоя дума, а Радослав Радев се е постарал да ни ги събере на едно място и да ни ги поднесе като на тепсия. Така например, Благодумов от „Нова земя” на Вазов хитро пояснява, че „либерал” не е просто член на либералната партия, а труженик, „който либи ралото”. И всички селяни, които го слушат, кимат утвърдително на това филологическо тълкувание, направило ясен, като Божи ден, въпроса що е либерал и как на земеделците им е отредено да бъдат такива.


     Главният герой обаче, в тази книга с много герои, произведен от изначалното българско битие и философия, е Смехотворецът.


     А смехът и Смехотворецът не са шега работа


    Даже паметници им издигнаха в някои български градове. Спорни личности са смехотворците, казва Радослав Радев, и някъде ги водят като аутсайдери. Затова е много трудно да се направи характеристика на смехотвореца, защото той може да е глупак, мъдрец или герой. „Ние имаме един такъв обичай българското да го търсим, когато е в опозиция с другото. Винаги, когато трябва да уточним българския характер, гледаме кой какво е казал за нас. Много е важно да се каже, че една от съществените стойности на смеха е, че той е обратно време, обратно броене. Връщаш се назад и можеш да се засмееш на нещо вече случило се. Защото смехът е бърза възможност да излезеш от реалността. И още по-бърза възможност да влезеш в нея. Всички смехотворци, които са познати, включително Хетър Петър и Настрадин Ходжа, са постигнали толерантността. А няма нищо по-толерантно от смеха, защото не можеш да съдиш никого за смеха му. Смехът е за настоящето, но в някаква степен пречиства миналото. Затова, гледайки назад със смях, се чувстваме по-добре. Ако загубим смеха си за миналото, няма как да погледнем в бъдещето ”, нарежда ученият.



     Българинът е много интимен, са забелязали  чужденците още в годините на Руско-турската война. Веднага сяда до тебе, ако ще и да е княз, наш човек е. Лесно фамилиярничи. И се е получило едно интересно разместване. Така например, Крали Марко, който си е владетел и историческа личност, в народните песни е телчар, сведен до по-ниското социално ниво. Има някакво доближаване на Хитър Петър и Крали Марко, е забелязал професорът. Крали Марко си служи с хитрост, а Хитър Петър се доближава и до героичното. Някой трябва да съхранява достойнството на поробения народ и Хитър Петър, или Смехотворецът, го прави. И това е много силно негово качество. Защото, какво струва-прави, човек трябва да има достойнство.


     Смехът се ражда естествено, за него трябва утроба, казва още Радослав Радев. Животът го ражда като една потребност. „Смехът е като времето за жетва - пише в книгата си той – имаш ли го, ще те храни цяла година, а може и цял живот. Само че за пораждането му не зависим толкова от природния цикъл – случва се и толкова! Ако го гласиш, може и да не му чуеш гласа”.


    Смехът изравнява хората


    Той е създаден за това. В крайна сметка човек може да се смее на нещо, но и над някой. Да се надсмееш на себе си, на другите. Българинът обаче е направил разлика между смях, веселие и присмех и много добре ги е откроил. Поначало смехът е дяволска работа, подмята Радослав Радев. Затова на жените едно време е било забранено да се смеят открито и шумно, а трябвало да си затулват с ръка устата. И това е битувало и запазено чак до 70-те и 80-те години на 20-ти век. Но жените първо усещат забраните. И като се измисли нещо ново, проверяват го чрез жените дали ще го бъде.



    Всички думи в книгата, смешно обяснени и с литературни извадки, Радослав Радев ги е подредил по азбучен ред, като най-отпред е турил по една важна дума да ги води. Така си е подредил своя азбука на смеха. Заимствал го е от речника на Найден Геров, към който литераторът питае особена почит. Смята, че този речник е изключително българско време и пространство, мисъл и мъдрост, и всичко онова, което може да се каже като емоция. Повечето от думите авторът ги е извадил от речника на Найден Геров, но съотнесени към това дали днес могат да бъдат активни. Именно от тези прости и изначални български думи – муха, работа, утре, баба, каша, дрънкане, шоп, чорба, щуротия, юнак, ядец и т.н., но изтълкувани от усмихнатия професор, се крие истинският блясък и очарование на книгата. В тях е като че ли цялата народопсихология на българина, малкият и големият му свят. Мъдри мисли, наредени като бобени зърна. И за боба се споменава, но под градското му име фасул, затова е начело на буква „Ф”: „Фасулът е от малкото гозби, които карат човека да „говори” изразително, без да има образование и без някой да го прекъсва със саркастичното откровение „Глупости”… Поради обстоятелството, че трябва продължително време да се вари, домашният уют се измерва с къкренето на фасула в гърнето. „Къкренето” е такава една дума, която съдържа хем въпросителна за случване, хем бъбрене, та да минава времето”...Срещата на боба с оцета е битката на българина за вечност, защото изпъква философията, че всяко нещо, което се развали, то е, което може да се подобри”. Интересно е как нито едно растение освен боба няма идеята за родова принадлежност, в случая Бобова майка, която плаши децата, разсъждава Радослав Радев. Макар и познат у нас от 17-ти век българинът оценява как бобът много бързо е навлязъл не само в гърнето, но и в джоба на свещеника да мери времето. В самото зърно сигурно има някаква примамка. То, много е важно е умът ти да дойде след пипане, усмихва се той. 


    За „Утре” четем: „Утре” е дума за бъдеще с минало. За да не бъде свършена една работа, тя се оставя за „утре”…Когато казваме „утре”, сме наясно, че ни предстои цяла нощ – отложено време, а отлагането у нас се приема за мъдрост… В отлагането обаче има и нещо твърде опасно – човек може да си проспи късмета…В благословии и клетви думата „утре” не се използва, тъкмо защото българинът мисли, че чрез нея действието се отлага. Тя не се въвежда и в пословиците и поговорките, защото мъдрост с отлагане не се изказва”.


     „Ако има дума, която да е като гвоздей в българската реч, това е числителното един. Българинът умира да закове представата за нещата. Реши ли да нещо да определи, той веднага ще го извади от множественото число, за да е ясно: Един се е родил да сее, друг да пее. И това го прави с чистото съзнание, че множеството е разпиляна работа, трудно е да го владее, но хване ли едното, е вече като закон за притежание. В многото някак си се губи, та ще отсече: Много хубаво не е на хубаво. Стигне ли обаче до един, едно, една – той вече е в стихията си. Учи се да притежава време, с което да започват приказките – имало едно време…Следователно един не е само числително, то е образ, картина на битието, то е начин българинът да си нарисува същността и като я направи видима, да каже – те това е. Тогава вече може да реди порядъка и да види как едното вика другото…”.



    На челно място проф. Радев е сложил и думичката „Гъз”, която е част от философията на българина, според него: „Тези думи, които ги държим на скрито и интимно, в тях винаги има скрита някаква тайничка. Напоследък е модерно да говорим, че думите са уморени, че не уважаваме буквите. Затова е хубаво да има тайничка в думите, а не да като ги чуеш и да ти разкриват всичко. Трябва да им се сложи една сянка, за да не се опразват откъм съдържание”.


    Иска ми се да спомена и за „Хапката”, оказва се според написаното, мерило на българина за всичко. Защото поначало човек гледа да оразмерява светът чрез себе си. Та, „хапката” е мерило кога животът трябва да е наслада, убеден е сладкодумецът професор. Сред равностойните букви и думи той обаче отличава последната, „Ядец”, с която завършва книгата. Тази хубава и позабравена игра на басиране, в която ако загубиш, не е кой знае какво, но през цялото време мислиш другия. И ако животът е трупане на негативи, то какво трябва да правиш – да ги разчистваш, със смях. Пласт след пласт, като да плеснеш муха на челото си, с риск повече да се плеснеш себе си, а не натрапчивото насекомо, за което авторът също е отредил подобаващо място. Макар че му е много трудно да понесе мисълта, че мухата се е присмяла на човека, както в приказката на Найден Геров.



     И защото никой не е по-голям от смеха, книгата на проф. Радев е пълна с негови шаржове, та да не мислим ние, любознателните читатели, че може да ни се присмива. И петелът е изрисуван, но не като знак за изкукуригване, а като вестител на светлото и доброто в природата и човека, което именно смехът изкарва наяве. А рецептата на автора как се събират толкова смешки от цялата българска литература е проста - концентрация и жизненост.


    Ана РАЙКОВСКА


     

    коментари

    Добави своя коментар
     
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.75584
    gbp Британска лира GBP 2.22001
    chf Швейцарски франк CHF 1.74254
    Следвайте ни
    Facebook    




    Полезни връзки
    Контакти

    Горна Оряховица
    ул. "Патриарх Евтимий" 34


    Телефон: 0618 23999
                   0618 21634

     

    За реклама в RegNews.NET
    тел.: 0878 424675
    e-mail:reklama@regnews.net

    За въпроси, съобщения, писма,
    запитвания, предложения, сигнали и др.

    e-mail:reports@regnews.net

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: reports@regnews.net

    Важно:
    При цитиране на части от материали от RegNews.NET и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Рег Нюз. Всички права запазени.